— Чудесно! Ти май се измъчи без цигари. Запали си, не се притеснявай.
— Не бива, Таня, ще потърпя — смутено отговори Настя. — Няма да пуша около теб.
— Ще излезем на терасата, навън е съвсем топло. Хайде, Настюшка, ти ще си запалиш, а аз ще ти разкажа още някои интересни неща.
Татяна направи изразителен жест към кухнята и Настя разбра, че тя не иска Ира да чуе разговора им. Нали между кухнята и хола нямаше врата! А Ирина, вече преживяла петминутното си огорчение, отдавна беше излязла от стаята си и се бе разшетала около печката.
Те излязоха на голямата остъклена тераса, където имаше три стола и малка овална плетена маса. Татяна отвори прозореца.
— Можеш спокойно да пушиш, пепелникът е на перваза. Като начало ще ти съобщя, че въпросният добър журналист също е абсолютно плешив. И ако бъда обективна, трябва да призная, че е дяволски обаятелен. Просто ти се иска да му вярваш. Жалко само, че не му знам името. Нарочно не го попитах, за да не задълбочавам познанството. Исках по-бързо да се отърва от него. Но той успя да ми каже една любопитна подробност.
— Каква?
— Предлагаше ми коренно различен живот, в който никой няма да ме обижда и унижава… И така нататък. Знаеш ли, аз някак си не можах да вникна отведнъж в ситуацията. Честно казано, не ми беше до него, мислите ми се въртяха около други неща. Та чак сега схванах ситуацията. При първата ни среща той ми донесе всички публикации, в които ме хулеха, и предложи да им отговоря. А днес сутринта наблягаше на обещанието си в този нов живот да не се чувствам измамена и изоставена. Разбираш ли — измамена и изоставена! Какво отношение има това към онези публикации? Никакво. И сега разбирам, че той е знаел всичко.
— Господи, но какво е знаел? — нетърпеливо попита Настя и трескаво тръсна пепелта от цигарата си. — Говори по-разбрано.
— Знаел е всичко: Ира скоро ще се омъжва и ще ни напусне, а със Стасов сме в труден период. Лиля прави истерии преди появяването на бебето, което щяло да й отнеме бащината любов, и Стасов смята да замине с нея на курорт. Нещо повече — с тях ще замине и Маргарита, защото Лиля моли за това, а Стасов не може да откаже на любимата си дъщеря. Има и още: бяхме информирани, че Стасов не прекарва всички вечери с плачещата Лиля, а ходи по ресторанти в компанията на Маргарита, една от първите красавици в света на руското кино. Съгласи се, че ситуацията не е лека за мен. И журналистът е знаел всичко това. Въпросът е: откъде?
— Почакай, Таня, нищо не разбирам. Вярно ли е това за Лиля?
— Вярно е, защо се учудваш? Това е напълно естествена реакция на детето, две от всеки три хлапета приемат появяването на свои братя и сестри именно по този начин. Трябва да бъдем готови за това, особено когато децата се раждат в различни бракове.
— А за Стасов и Маргарита?
— Това обаче е лъжа, и то скроена доста ловко. С една дума толкова майсторски, че щеше да мине като истина, ако характерът ми беше друг. Има хора, които с години се тормозят от подозрения, измъчват се, обезумяват, но никога не питат направо. И което е още по лошо — те са готови да вярват на първия срещнат, който им носи негативна информация. И не са готови да се доверят на човека, когото тази информация позори. За щастие аз имам друг характер. Никога на нищо не вярвам, проверявам всичко и го подкрепям с доказателства. Може би това е професионална деформация. Ето защо не страдах дълго, а чисто и просто попитах Стасов дали е бил на въпросното място с въпросната жена. И много бързо си изяснихме, че това е лъжа. Някой иска да ни скара.
— Кой?
— Това не знам.
— Как така не знаеш? Кой е наприказвал всичко това?
— Годеникът на Ирочка. И не го каза на мен, а на нея. Тя после ми го предаде, цялата разтреперана от негодувание. Но аз напълно допускам, че този «Бентли Континентал» е просто изпълнител на чужда воля. Може и да няма собствен интерес, възложили са му го — направил го е.
Известно време Настя мълчаливо пуши, загледана в сивото тъмнеещо небе.
— Колко прилича — тихо каза тя накрая, — колко прилича… Около теб изграждат ситуация, която прави живота ти непоносим. Всичко наоколо се руши, всичко, което едва вчера ти се е струвало стабилно и непоклатимо, днес се оказва крехко и измамно. И в този тежък за теб момент близо до теб се появява изключително обаятелен човек с добри очи, ласкава усмивка и протегната за помощ ръка. А сега чуй още една история, която ще ти разкажа. Имало едно време един телевизионен журналист — талантлив, преуспяващ. Вярно, не твърде чистоплътен морално, но това няма отношение към историята. Той имал любима съпруга и любима работа. И не щеш ли, в един прекрасен ден всичко това започнало да се руши…