«Забавно! — с усмивка си помисли Настя, докато ставаше от масата и закопчаваше якето си. — Захаров май е единственият мъж, който вижда в мен жена — и именно затова ме желае, разбира се, ако не ме будалка. Всички останали, които съм имала — честно казано, съвсем малко на брой, — реагираха на ясния ми ум и спокойния ми характер, а далеч не на външността ми, с която никога не съм могла да се похваля.»
Колата на Дмитрий беше хубава, скъпа. Настя се сети, че преди пет години той караше жигула. Спомни си дори номера й.
— Излиза, че охранителната дейност носи прилични доходи — коментира тя. — Транспортното ти средство очевидно е станало по-добро.
— Ами и аз съм по-добър — веднага реагира Захаров. — По-възрастен, по-умен и по-опитен. Във всяко отношение.
— Димка!
— Е, какво сега! — размаха ръце той. — Нямах предвид нещо такова, а само че професионалните ми навици се усъвършенстваха и затова ми плащат много по-добре. Ти пък си готова да си помислиш бог знае какво!
Той се засмя и леко прегърна Настя, бързо прокарвайки ръка по гърба и талията й.
— Каквото и да приказваш, все пак ти си дяволски хубава, Каменская. И ако не беше джентълменската дума, която сглупих да ти дам преди малко, щях да те изнасиля направо в колата.
— Но я даде — напомни му Настя, внимателно се измъкна от ръцете му и отстъпи крачка назад.
— Нали и аз това казвам — сглупих. Качвай се, да тръгваме.
Ето, най-сетне видях човека, заради когото жена ми е решила да спаси нашето съвместно натрупано имущество от подялба. Бих могъл да сметна този човек за достоен съперник, ако не бе готов да вземе Вика заедно с парите, половината от които принадлежат на мен. Тоест вероятно не страда от морална чистоплътност. И Вика не може да не разбира това, тя никога не е била глупачка, напротив, доколкото я познавам, жена ми винаги внимава за такива неща. Достатъчно е да си спомня с каква твърдост и достойнство понасяше тормоза на майка ми. Понякога не издържах и й се разкрещявах, но Вика всеки път ме възпираше и укоряваше. «Тя е болен човек, Саша — казваше жена ми, — трябва да разбираш това и да проявяваш търпимост. В края на краищата тя ти е майка, обича те и това е достатъчно. А мен изобщо не е длъжна да ме обича, за нея аз съм чужд човек и нямаш никакво право да изискваш от нея да се отнася добре към мен.» Ах, Вика, Вика… Винаги си била толкова добра и разумна, а аз толкова те обичах! Но какво се е случило? Защо искаш да вземеш за себе си всичко, което с толкова труд спечелихме и натрупахме, и да го хвърлиш в нозете на този разкошен красавец?
Вероятно той е по-добър от мен — това е всичко. Няма никакви други причини, но и тази е напълно достатъчна. Може би жена ми толкова го желаеше, че примираше не само от докосването му, а и от самата мисъл за него. Случват се такива неща, знам. И аз някога примирах точно така при самата мисъл за Вика.
Днес нямах предаване. Ръководството на телевизионния канал, на който го продаваме, се извини на зрителите: във връзка с поредния парламентарен скандал трябвало време за допълнителен блок новини. Ето защо, вместо да се намирам в студиото, отидох в любимата си книжарница, в която не бях се отбивал вече няколко месеца. Напоследък нямах много време за четене. Ако намерех няколко свободни часа, предпочитах да ги прекарам с Вика и с приятели, а сега изведнъж разбрах, че се нуждая от книги. Дори не осъзнах веднага какво става и едва след няколко дни проумях, че вече не мога и не искам да общувам с когото и да било. Всички ме дразнеха. Останали ми бяха само книгите.