— На никого няма да се обаждам — отговорих спокойно и прелистих страницата. — И в събота няма да отида у Любарски. Ти можеш да отидеш, щом искаш.
— Ще се обидят! — строго повтори Вика.
— Нека! Да се обиждат.
— Но ти ще изгубиш приятелите си.
— Нека!
— Не ти ли трябват приятели?
— Трябват ми, но по принцип. В общи линии, така да се каже. Не ми пука за Виталик Любарски и неговата тъпа жена. Само главоболия ми създават. Писна ми от вечните му молби да уредя ремонта на колата му в добър сервиз, да му дам пари назаем или да ходатайствам за него.
— Но нали и той ти помага за някои неща! — възрази Вика, впрочем немного уверено.
— Така ли? — Вдигнах очи от книгата и погледнах жена си с любопитство. — За какви неща, интересно? Дай ми пример, ако обичаш.
В същия миг тя избухна. Очите й яростно засвяткаха, устните й побеляха.
— Как не те е срам! — почти се разкрещя Вика. — Нима приятелите се оценяват по броя на услугите, които са ти направили? Те са просто приятели и в това не може да присъстват никакви сметки. Веднага върви на телефона и се обаждай! А утре сутринта с теб отиваме да купим подарък.
— Можеш да купиш подарък и без мен. — Отново забих поглед в книгата. — Няма да отида на юбилея им. Да приключваме с този въпрос.
Тя дълго и мълчаливо ме гледа, после излезе от стаята, тихичко притваряйки вратата след себе си, сякаш бях тежко болен и се нуждаех от спокойствие. Какво пък, в известен смисъл това е така. Поне за пръв път в живота си можах да си позволя почти цял час да бъда абсолютно искрен, да изразявам мислите си на глас, без да ги украсявам с учтиви формулировки, и да не казвам «да», когато всъщност ми се иска да кажа «не».
Посещенията в частните детективски бюра отнеха на Настя и Захаров цял ден. Нещо ставаше с московските магистрали — дотам бяха претъпкани с коли, че задръствания се бяха образували дори на места, където това никога не се бе случвало. Един маршрут, който при нормална ситуация им отнемаше не повече от четирийсет минути, сега успяваха да изминат за три часа и половина. Законът на Мърфи, който гласи, че ако е възможно една неприятност да се случи, тя непременно ще се случи, с пълна сила важеше за Русия. Та въпросният закон остана верен на себе си и се задейства с пълна мощност. От трите фирми, които обиколиха, се оказа, че нужните им хора са тъкмо в третата.
— Да, имаме такава клиентка — предпазливо призна ръководителят на бюрото, невисок плешив блондин с гъсти пшеничени мустаци и по детински сини очи.
— Имали сте — поправи го Настя.
Веждите на блондина изхвърчаха нагоре, но учуденият израз на облото му лице бързо се смени.
— Случило ли й се е нещо? — попита той с разбиране.
— Била е убита. Затова предполагам, че ще ни дадете всички необходими сведения и няма да настоявате информацията ви да остане конфиденциална, нито да изисквате официални предписания. В милицията ли сте работили по-рано?
— Че как иначе! — позасмя се ръководителят. — В противен случай щях ли да се захвана с частен детективски бизнес? И през ум нямаше да ми мине. Вярно, когато работех там, в криминалните отдели нямаше жени.
— Намеквате, че днешната милиция не е като предишната и редиците й доста са се разредили, щом са започнали да назначават и жени?
— Исках да кажа, че порядките са станали по-демократични — ловко излезе от положението блондинът. — Е, какво ви интересува по-точно?
— Всичко! — лъчезарно се усмихна Настя. — Всичко, което можете да ми разкажете за покойната си клиентка.
— Е, тогава аз нямам какво да ви кажа — също така лъчезарно се усмихна ръководителят на бюрото. — Просто проверих в регистъра имаме ли такава клиентка. А с нея е работил друг наш служител.
— Къде можем да го намерим?
— Че къде се търси детектив? По всички посоки на света. Той не седи в кантората, а изпълнява задачи.
— Тъй де! — мрачно се усмихна Настя. — И как ще излезем от положението с вас, уважаеми?
— Ще ми оставите телефона си и той ще ви се обади, когато може.
— А кога ще може?
— Ами не знам — разпери ръце блондинът. — Сигурно още щом се върне тук. Не по-рано.
— Ясно. Значи след седмица-две. Има ли пейджър?
— Не — светкавично отговори той. Толкова бързо, че стана абсолютно ясно: съществува и пейджър, а и самият служител е някъде наблизо, може би дори в съседната стая.
Настя разбираше ситуацията правилно и беше готова за нея. Един шеф на частно детективско бюро трябва да бъде пределно внимателен, ако не иска да изгуби лиценза си. Ето защо, преди да свърже пряко своя служител с криминалната милиция, той трябва лично да провери за каква информация става дума. И дали, не дай си боже, няма нещо престъпно, което детективът е научил, но в нарушение на закона не го е съобщил където трябва. А ако нещо престъпно все пак е налице, трябва да се погрижи за следните неща: грижливо да сортира книжата с копията от отчетите, чиито първи екземпляри се предоставят на клиента; да премахне всичко, което може да носи някакви следи от издънката; да натрие сол на главата на служителя заради глупостта му; и накрая грижливо да го инструктира преди срещата му с представителите на държавната детективска машина.