Тя хвърли бърз поглед към Захаров.
— Обаче, Паша — веднага се включи Дмитрий, — не са хубави тия работи. Не съм очаквал от теб такава черна неблагодарност. На колко години е кантората ти?
— Години ли? — разсмя се блондинът Паша. — Изсили се. Още нямаме година, само на десет месеца сме.
— Аха. И клиентите ти са хиляди, чакат на опашка.
— Какво искаш да кажеш? — напрегна се мъжът.
— Абе нищо, така си приказвам. Рекламните ти обяви са налепени по стълбовете из целия район, видях ги на идване. Обаче никой не се е затърчал да търси услугите ти, примамен от тях, нали така? Знам ги тези работи. Когато на човек му трябва частен детектив, той не отива при първия срещнат, чиято реклама е прочел, а търси чрез познати да намери нещо стабилно. Та те питам, Пашенка, къде щеше да бъдеш сега, на кой финансов свят, ако ние, твоите бивши колеги и добри познати, не ти изпращахме клиенти, ако не им препоръчвахме твоята фирма? Хайде, отговори ми честно. А и покойната Юлия Николаевна тъкмо аз ти я пратих.
— Ама недей така, Митя — притесни се блондинът, — не бива да ме упрекваш. Не отказвам да помогна, само обяснявам, че този, който ви трябва, в момента го няма. Когато дойде — разбира се, целият е ваш.
— Това е добре — удовлетворено кимна Захаров. — Постарай се, имай добрината този целият да се върне по-бързичко. Защото ние с Анастасия се интересуваме не от каква да е покойница — все пак била е депутат в Държавната дума.
— Вие ли, казваш? — недоверчиво попита Паша. — А ти какво общо имаш?
— Много искаш да знаеш. Първо ти стани по-разговорчив, после ще ми задаваш въпроси. Е, какво, Пашенка, разбрахме ли се?
Блондинът Паша бе разбрал всичко правилно и когато Настя се върна на «Петровка», пред входа я чакаше младеж с приятна външност. Представи се като служител на частното детективско бюро «Грант».
Беше вече много късно, когато тя се освободи и отиде при началника. Виктор Алексеевич Гордеев беше ядосан и напрегнат. Разговаряше, както обикновено — спокойно и тихо, — но очите му святкаха, а рамката на очилата, която той току започваше да гризе, всеки момент щеше да се счупи в пръстите му.
— Какво ще ми кажеш? — попита я кратко.
— Исках да докладвам във връзка с убийството на депутатката Готовчиц.
— Давай! — кимна Гордеев.
— И тя е забелязала, че нещо не е в ред с мъжа й. Но не е казала това на частния детектив. Задачата е изглеждала по следния начин: да се вземат под контрол всички хора, с които контактува Борис Михайлович, и да се изясни дали мъжът й не участва в някакъв престъпен бизнес. Но какво точно си е мислела — не се знае. Може наистина да е проверявала именно това, което е казала, а може да е имало и нещо друго. Ала знаете ли кое е най-интересното?
— Не знам — избуча нервно Житената питка. — Ти ще ми кажеш.
— При оформянето на договора са я предупредили, че според закона бюрото е длъжно да предаде материалите на правоохранителните органи, ако при изпълнението на задачата бъдат открити признаци за вече извършено или подготвящо се престъпление. Юлия Николаевна е била напълно съгласна с това. Единственото условие, което поставила, било или лично да предаде тези материали, или да присъства при разговора на детектива от бюро «Грант» със служителите на милицията.
— Наистина интересно. За какво й е било нужно това, как мислиш?
— Искала е да се дистанцира от мъжа си, ако случайно се окаже, че е замесен в нещо неприятно. Трябвало е всички да знаят: тя е била в пълно неведение, а когато е усетила нещо, първа е забила тревога и е наела детективи, за да научи истината. И няма намерение да я крие от широката общественост.
— Гледай я ти! — промърмори полковникът. — Новата Павлина Морозова. Излиза, че мъжът й наистина е стъпил накриво и той или негови съучастници, след като са научили за действията на Юлия Николаевна, набързо са й запушили устата. С Павлик Морозов* също се е случило нещо такова, доколкото си спомням. Е, и какво е свършило бюрото, открили ли са нещо?
[* Павлик Морозов (1918-1932) — по време на колективизацията предал родителите си на властите като кулаци и по-късно бил намерен убит заедно с по-малкия ся брат. Съветската власт го прославя като герой и «Пионер №1». — Б.пр.]