— Казват, че не са. Наистина не са имали много време, набелязали са само дванайсет души и са представили отчетите си на клиентката.
— Лъжат ли?
— Знае ли човек, възможно е… Няма как да надникнем в душите им. Но възниква друг въпрос, Виктор Алексеевич. Откъде тези съучастници са научили, че Юлия Готовчиц се е обърнала към частно детективско бюро и събира сведения? Имаме само два варианта, които всъщност представляват едно и също: или с тях контактува някой от «Грант», който знае, че Готовчиц е сключила договор за следене на мъжа й, или някое от заинтересованите лица все пак е било установено. Та тогава този човек е усетил, че го следят, разтревожил се е и е започнал да търси кой и защо му диша във врата. Но за да разбере това, пак е трябвало да се свърже с «Грант». Можел е да установи кой го следи и, на свой ред, да му стане «опашка». Да научи, че работи в «Грант». Но да се добере до името на клиента, по чиято поръчка го следят, е можел само отвътре, от «Грант», разбирате ли?
— Какво има за разбиране, не съм вчерашен! — мрачно отговори Гордеев. — Какви други версии се отработват?
— Юра Коротков работи в парламентарните среди, той сам ще ви докладва. Днес още не съм го виждала.
— А с какво се занимава Лесников, ако мога да попитам?
Настя знаеше, че Игор Лесников днес не се е занимавал почти с нищо, защото всичките му мисли бяха насочени към болното му дете, и започна да търси по-обтекаема формулировка, но Виктор Алексеевич не изчака отговора й. Отиде до прозореца и се умълча, отново захапал рамката на очилата си.
— Трябва да се размърдаме, Настася — каза той най-сетне. — Здравата ни притискат.
— Във връзка с какво?
— А ти как мислиш? Труп на депутатка на фона на неразкрито убийство на телевизионни работници — това малко ли ти се вижда? Утре е брифингът на ръководството на Градското управление и журналистите ще направят началниците ни на бъзе и коприва, ще ни обвиняват в професионална некадърност. Както сама разбираш, не ми е дожаляло кой знае колко за началниците, но те после ще си го изкарат на нас. Трябва да имаме поне нещичко да кажем, а ние нямаме. Не искам да ти се карам, но ти не правиш абсолютно нищо във връзка с убийството на телевизионните работници.
— Нямам време, Виктор Алексеевич — жално каза Настя, като вътрешно си призна, че той е прав.
— Никой от нас няма време! — сряза я полковникът. — Но всички правим нещо. И ти се постарай. Не ме поставяй в трудно положение.
— Защо в трудно? — не разбра тя.
— Защото виждам какво е станало с теб през времето, когато началник ти беше Мелник. И не отричам своята вина. Вярно, утешавам се с това, че така трябваше да се постъпи в името на работата, че всичко беше необходимо и целесъобразно, но ти плати прекалено скъпо. Моята вина е, че допуснах това и не те защитих. Но не мога да бъда снизходителен спрямо теб прекалено дълго. Възстановявай се, стегни се и започвай да работиш както трябва! Чуваш ли ме, Настася?
— Чувам — тихо каза Настя. — Ще се поправя.
Срамуваше се. Призна си мъчително, че Житената питка е прав: непростимо се е разхайтила, станала е вяла, мудна, търси всякакви поводи да не общува и да не се вижда с никого. Дали да не потърси лекарска помощ? Защото е очевадно, че след онази епопея нервите й не са в ред. По всяка вероятност й трябва психиатър. Или психоаналитик? В края на краищата защо да не съчетае полезното с приятното?
— Виктор Алексеевич, разрешете ми да поработя със съпруга на Готовчиц.
Полковникът си сложи очилата и внимателно я погледна.
— Какво си намислила?
— Той прави впечатление на човек, който не е на себе си. Опасява се за психическото си здраве. Има чувството, че го следят и вижда в това признаци за заплашваща го лудост.
— И какво по-нататък? Смяташ, че в пристъп на въпросната лудост е премахнал жена си?
— Не е точно така. Душевноболните обикновено не се съмняват, че са здрави. Щом един човек се съмнява, значи почти със сигурност не е болен. Но Готовчиц като нищо може да е убил жена си и сега да подготвя добре аргументирана почва за признаването му за невменяем. Кой, ако не той, прекрасно знае как трябва да се симулира психическо разстройство? И напълно грамотно започна да го прави не при арестуване и неизбежно следваща съдебнопсихиатрична експертиза, а от самото начало на разследването, пред Лесников и мен.
— Ами частното детективско бюро? За после ли ще го оставиш?