— Не, не, ще работя едновременно и по него. Ако съпругът е убил Юлия Николаевна именно защото тя е започнала да се занимава с подмолния му живот, и това се подрежда в същата схема. А и да я е убил абсолютно независимо от нейната «детективска» дейност, пак трябва да се занимаваме с него. Наистина времето, изразходвано за бюро «Грант», ще отиде на вятъра, но и без това не може, нали така? При всяко положение от всичко, което правим, деветдесет и пет процента не дават резултат.
— Нещо много се въодушеви — недоволно промърмори Гордеев. — Ту се оплакваш, че нямаш време да работиш по убийството на телевизионните работници, ту пък се каниш да разработваш едновременно Готовчиц и частните детективи. Хитруваш май.
— И през ум не ми минава! — честно каза Настя и се усмихна. — Игор от самото начало ми каза, че Готовчиц не му харесва, а аз някак не обърнах внимание. Сега все повече съм склонна да мисля, че този психоаналитик не ми допада.
— Тъй. — Гордеев бързо се разходи напред-назад из кабинета и се спря пред Настя, която седеше до дългата маса за съвещания, надвисвайки над нея като заоблена канара. — Всичко разбрах. Измисляш си разни оправдания, за да не се занимаваш с телевизията. То се знае — да се ровиш в душата на Готовчиц е много по-приятно, отколкото да търсиш финансови машинации в дейността на телевизионната компания. Но няма да стане, драга моя! Аз те обичам нежно и по бащински, ала всичко си има граници. Прави каквото искаш с твоя психоаналитик, но искам резултати за убийството на Андреев и Бондаренко. Разбра ли ме?
— Разбрах — въздъхна Настя. — Явно не мога да избегна това убийство.
— Определено — потвърди Гордеев. — И изобщо не си мечтай за това.
— Още веднъж се връщам към нашия проект. Сигурен ли сте, че това убийство беше необходимо?
— Абсолютно, с всеки ден все повече се убеждавам в това. То даде превъзходен резултат.
— Но привлече към нашия обект вниманието на милицията. Не ви ли е страх?
— Боже мой, кой се страхува от днешната милиция? То е просто смешно. И после, механизмът на действие ще бъде буквално същият: липсата на логична връзка ще породи смущение и опити за съвършено невероятни обяснения. Уверявам ви, милицията никога няма да се справи с това. При никакви, дори най-благоприятни обстоятелства нито нашият обект, нито доблестната руска милиция не ще могат да свържат един психически неуравновесен човек с трупа до него.
— Интересно разсъждавате! Как няма да могат, като вече са го направили! Та те го разпитваха… Което впрочем е съвсем естествено, тъй като той е най-близо от всички.
— Ами именно! Опитват се да намерят връзката, но никога няма да успеят. Или това ще ги накара да откачат като нашия обект. Няма да открият онова, което не съществува. А връзка няма. На това се гради цялата комбинация.
— Принуден съм да ви вярвам, но единствено защото всичките ви предишни комбинации бяха успешни и дадоха резултат. Ала това, което сте намислили този път, буди у мен огромни съмнения. Подчертавам — огромни.
— Толкова огромни ли, колкото парите, които ще получим, след като се осъществи проектът?
— Ценя вашия хумор и способността ви да се шегувате дори в критична ситуация. Засега не виждам поводи за веселие. И още веднъж ви напомням, че отговорността за провала на проекта ще лежи изцяло върху вас. Върху вас лично.
— Имам добра памет и не е необходимо да ми повтаряте.
4.
Настя отново остана поразена, че в жилището на Готовчиц телефонът мълчи. Нима наистина никой не го търси? Минаха вече два часа, откак е тук — и нито едно позвъняване.
Тя донесе снимки, цяла купчина, сред които бяха и тези от служители на частното детективско бюро «Грант». Борис Михайлович дълго и внимателно ги разглежда, после уверено отдели настрана две фотографии.
— Ето тези ме следяха напоследък. Останалите ги няма тук.
— Какво значи «останалите»? — не разбра Настя. — Колко бяха?
— Четирима. А тук са само двама от тях.
— Да не грешите, Борис Михайлович?
— Не греша — сухо отговори Готовчиц. — Отначало постоянно забелязвах съвсем други хора, едва по-късно се появиха ето тези. Защо не ми вярвате? Смятате, че непременно трябва да греша ли? Аз съм много добър физиономист. Мислите, че съм луд и затова проверявате по десет пъти всяка моя дума, а на нормалните хора вярвате от раз.
— Или изобщо не им се доверяваме — върна му го Настя. — Не се сърдете. Зная, че не ме лъжете, но в случая това не е достатъчно. Сега ми е нужно не да не ме лъжете, а да ми кажете истината.
— Виждате ли някаква разлика? — вдигна вежди психоаналитикът.