— Кои са тези хора? — най-сетне се сети да попита той. — Какво ви казаха?
— Много интересни неща — усмихна се Настя. — Знаехте ли, че начинът ви на живот извънредно много е безпокоял жена ви?
Лицето на Готовчиц стана пепелявосиво, очите му хлътнаха още повече, макар че и преди това никак не изглеждаше добре.
— Какво приказвате? Какъв начин на живот? — замънка той.
— Вашият начин на живот. Нещо в него никак не е харесвало на Юлия Николаевна и тя е наела частни детективи да ви следят.
— Не може да бъде!
— Защо, ето че може! Личи от снимките, на които се виждат идентифицираните от вас хора. Познахте ги, нали така?
Готовчиц мълчаливо кимна, без да откъсва от Настя ужасения си поглед.
— Тези хора работят в частно детективско бюро, с което Юлия Николаевна е сключила договор. Искала е да знае къде ходите, с кого контактувате и какво представляват познатите ви. И сега, Борис Михайлович, трябва да ми отговорите: откъде у вашата съпруга са се зародили подобни съмнения? В какво може да ви е подозирала? Какво е могло да я притесни?
— Не знам! — Той почти изкрещя тези думи и впери неподвижен поглед някъде в ъгъла на стаята.
— Не ви вярвам — каза след малко той, вече по-спокойно. — Измислили сте си това, защото ме подозирате в нещо. Това са вашите похвати, клопки и всякаква друга безнравствена психологическа обработка. Трябва да се засрамите! Аз загубих жена си, а вие ми говорите за нея гадости и се опитвате да ме уличите в нещо. Срамота!
«Така — удовлетворено констатира Настя, — сега си спомнихте и за убийството на жена ви. Доста дълго събирахте мислите си обаче. По-нататък нещата ще поемат по обичайната схема: «Аз съм толкова нещастен, а вие ме тормозите с въпросите си.» Знаем, виждали сме този тактически ход поне двеста четирийсет и пет пъти. Безотказен, психологически безпогрешен ход. Човекът, който задава въпросите, наистина се засрамва. Просто всички с различен успех надвиват този срам и излизат от ситуацията по различен начин — кой както може. На мен ми е по-лесно, аз имам камък, а не сърце, и ме ръководи не добросърдечието, а цинизмът. И в такива случаи не се засрамвам. Може да ми е малко неудобно, но все някак ще го преживея.»
— Говоря ви не гадости, а какво е станало в действителност — меко възрази тя. — Ето копие от договора, който жена ви е сключила с бюрото, можете да го разгледате. И смея да ви уверя, че всичко това по никакъв начин не опорочава Юлия Николаевна. В постъпката й няма нищо лошо или срамно. Така че не приемам упрека ви.
Готовчиц взе оставеното пред него на масата копие от договора и започна да чете. Чете дълго, но Настя виждаше, че той не се опитва да спечели време, просто с усилие схваща думите и фразите. Очевидно му беше трудно да се съсредоточи.
— И какво означава всичко това? — попита той, след като най-сетне изчете текста и отмести листа настрана. — Че Юля е наела частни детективи, за да ме следят ли?
«Слава богу! — мислено въздъхна Настя. — Осъзна го най-сетне.»
— Съвършено вярно — потвърди тя.
— Защо? Какво е искала да научи?
— Ето това не знам и много разчитам вие самият да ми кажете. Кой друг, освен вас, може да знае?
— Но аз не знам!
— Аз пък още по-малко — сви рамене тя.
— И отдавна ли ме следят?
— От момента на сключването на договора.
— А, да, разбира се — сети се Готовчиц и погледна първия лист, където бе написана датата.
Пак се възцари пауза. Борис Михайлович обмисляше нещо.
— Ами онези, другите? — внезапно попита той.
— Кои други?
— Онези, които виждах по-рано. Частните детективи са ме следили от осемнайсети април, ако се вярва на договора. А другите двама ги виждах много преди това. Значи не са те?
— Борис Михайлович, миналия път си говорихме, че може да са били хората, които са направили опит да оберат жилището ви. Но сега съм готова да се откажа от това предположение.
— Защо? Вече не ми вярвате, така ли?
«Хайде де, вече! — коментира наум Настя. — Не съм ви вярвала изобщо, ако трябва да бъда точна.»
— Ще ви обясня, а вие се постарайте да вникнете в думите ми. Миналия път с вас стигнахме до извода, че крадците, които са си харесали вашето жилище, са ви следили, за да изберат най-подходящ момент за обира. Направили са неуспешен опит, но тъй като не са успели да намерят това, което са търсили, са продължили да ви следят, за да повторят опита си. Нали така?