— Значи смяташ, че по-рано програмата е печелела пари по някакъв друг начин? — замислено попита Настя. И веднага сама си отговори: — Да, очевидно е било така. При Андреев и Бондаренко са имали друг източник на доходи, но след тяхната гибел този източник също вече не е между живите. И Уланов, за да не я закъса, е принуден да тръгне по един банален, утъпкан път — на скандалното и «жълтото». Какво пък — постигнал е своето, след като рекламата значително е нараснала. Льоша, ей, Льоша?
— Какво?
— Защо на хората толкова им харесва да четат и слушат за това, че другите са престъпници, рушветчии, порочни или просто глупави? Никога не съм могла да го разбера. А за сметка на този патологичен интерес процъфтяват огромен брой електронни и печатни медии. Издават се някакви безумни истории за убийци, канибали, серийни насилници, извънземни, предсказатели — и народът в захлас изгълтва всичко това. Най-високи тиражи имат периодичните издания, в които на всяка страница някой е обвинен в корупция или злоупотреба. Не споря — за това трябва да се пише, но защо хората най-много обичат да четат именно такива неща? Ето това не разбирам.
— И няма да го разбереш — засмя се мъжът й. — Манталитетът ти е друг. Пий си чая, че вече съвсем изстина. За човешката страст към скандалите ще си поговорим друг път.
— А защо не сега?
— Защото е късно, време е за лягане.
— Ех, Льоша! — жално проточи Настя.
Искаше й се още да си поговори с него, за пръв път от доста време насам разговорът не я отегчаваше, дори й беше интересен. Струваше й се, че нещо се прояснява в главата й, че започват да се очертават контурите на бъдещи логически схеми. Каква глупачка е тя! Та нали винаги разговорите с Льошка са й помагали да мисли, нещо да си припомня, да гради нови догадки. Как е могла да забрави това?
— Е, хайде в леглото! — строго повтори Чистяков. — Преди да хленчиш, погледни часовника. За тебе не знам, но аз утре ставам в четири и половина. По-точно — не утре, а днес.
— Защо толкова рано? — уплаши се Настя. — Случило ли се е нещо?
— Пристига известно светило на математиката от Холандия и аз като представител на домакините трябва лично да го посрещна на Шереметиево. Между другото, Ася, напомням ти, че този професор идва за конференция, а не просто така, да си пийне водка.
— И какво значи това?
— Значи, че конференцията започва утре, ще се провежда в станция край Москва и аз няма да съм тук цяла седмица. Така че не разчитай да намериш топла вечеря, когато се прибираш от работа.
— Това е ужасно! — пошегува се Настя, несръчно опитвайки се да овладее обзелата я радост. — Ще умра от глад и ти ще трябва да се охарчиш за погребението ми.
— Няма да умреш. Ще те крепят положителните емоции. Нали виждам как се дразниш от присъствието ми! Е, ще си починеш една седмица от мен.
Лицето й пламна. Заедно са вече двайсет и две години, от петнайсетгодишни, а скоро двамата ще станат на по трийсет и седем. По-точно — Льошка вече ги навърши, а нейният рожден ден е след два месеца. За тези две десетилетия Чистяков се научи да чете мислите й абсолютно безпогрешно. Защо го обижда? Та той за нищо не е виновен. И никой не е виновен — освен нея самата.
— Льоша… — подзе тя, разбирайки, че незабавно трябва да намери някакви думи, които да снемат напрежението.
— Лягаме си, Ася, лягаме си. Ще поговорим след седмица — уморено каза Чистяков.
Едва сега Настя забеляза колко измъчено е лицето му. Вече толкова дни го глождят подозрения, терзае се от неизвестността, опитва се да разбере какво се е случило, а тя не му обръща внимание. Отбягва обясненията, мълчи, а и да казва нещо, то е само банални общи фрази, които нита могат да го успокоят, нита да смекчат душевната му болка.
Но всичко тава беше вчера. Тя си легна с натежало сърце, изпитвайки вина пред мъжа си, но не можа да надвие себе си и най-сетне да му обясни какво й се бе случило, докато него го нямаше. Не можа и толкоз. А на сутринта стана с твърдата решимост да се заеме здраво с Алексей Юриевич Уланов и хората, канени в предаването «Лице без грим». Ето защо, след като приключи посещението си при психоаналитика Готовчиц, тя се качи в крайградската мотриса и се упъти към кинопродуцента, който бе имал лошия късмет пръв да се озове в предаването на живо заедно с непредсказуемия Уланов.