5.
Кинопродуцентът се казваше Дороган и живееше в Подмосковието. Именно в града, където по странно стечение на обстоятелствата се провеждаше конференцията, в която цяла седмица щеше да участва професор Чистяков. Настя съжали, че не бе планирала да го посети сутринта: щеше да помоли мъжа си да я закара, нали и без това щеше да вози с колата си чуждестранното математическо светило. Но й дадоха адреса и телефона на продуцента едва по обяд, когато си тръгваше от Готовчиц. Така че бе принудена да пътува с мотрисата, а после с автобус.
В живота Дороган никак не приличаше на онзи потящ се, притеснен човек, когото тя бе видяла на телевизионния екран. Той беше весел дебел чичко с гъста къдрава коса и гръмовен бас, който и секунда не можеше да стои на едно място и постоянно сновеше напред-назад из огромния хол. Енергията просто бликаше от него, както впрочем и забавните шеги, с които изпъстряше словата си.
Посрещна Настя, след като лично й бе определил часа и й бе обяснил как да стигне до него.
— Досещам се по какъв повод ми идвате на гости — радостно заяви той още с отварянето на вратата. — Влизайте, свалете си якенцето… Спомняте ли си онзи блестящ филм — «Адютантът на Негово превъзходителство»?
— А в Дарница вече не отивам, нито с якенце, нито без… — Настя, усмихната, цитира реплика от филма, който също й допадаше.
— О, виждам, че познавате кинокласиката. Толкова по-добре! — зарадва се Дороган. — Насам, моля, влизайте, сега ще пийнем кафенце. Или предпочитате нещо по-силно?
— Не, кафе ще бъде много добре.
— Чудесно, чудесно, аз, кой знае защо, бях уверен, че пиете именно кафе. Много кафе. Отгатнах ли?
— Наистина отгатнахте! — учудено отговори тя. — Хайде познайте още нещо за мен.
— Анастасия Павловна, аз не съм вълшебник…
— А само се учите, така ли? — подаде Настя репликата от «Пепеляшка».
— Аз съм кинопродуцент, направил съм двайсетина криминалета. Това говори ли ви нещо?
— Само че знаете всичко за детективите.
— Правилно. Когато навремето бях кинодраматург и лично, ето с тази глава — той театрално се хвана за косата и започна да дърпа къдриците си, — измислях образите на доблестните стражи на реда. Всички те поголовно пиеха много кафе и цигарата не им излизаше от устата. Наистина сред моите киногерои никога не е имало жени.
Дороган настани Настя в просторния хол и отиде в кухнята да вари кафе, без да прекъсва монолога си. При това почти не му се налагаше да повишава тон, тъй като между хола и кухнята нямаше врата, пространството плавно преминаваше от едното помещение в другото през широка арка.
— Винаги са ми казвали, че моите детективи в различните филми си приличат като родни братя, а аз отговарях, че именно така ги виждам. Нали знаете този лаф от света на творческата интелигенция: «Аз така го виждам!» И е безполезно човек да спори. После, когато престанах да пиша сценарии и се захванах с производство на филми, започнах да се срещам със служители на милицията много по-често от преди и видях, че далеч не всички пият кафе, някои изобщо не могат да го понасят, а непушачите сред тях са почти половината, но въпреки това се вкопчвах в измисления някога образ. Няма да повярвате, но се радвам като дете, щом видя детектив, който прилича на онзи, когото някога измислих. Е, доставете ми удоволствие, кажете, че пушите — и щастието ми ще е пълно.
— Дори ще ви го демонстрирам — високо отвърна Настя, — ако ми дадете пепелник.
Дороган надникна от кухнята и театрално размаха ръце:
— Изобщо не ви познавам, но вече ви обожавам. Пепелниците са на перваза, вземете си кой да е. Кафето ей сега ще бъде готово.
След няколко минути той донесе в хола поднос с джезве и две малки керамични чашки.
— Заповядайте. Та за какво ще си говорим, Анастасия Павловна?
— Нали казахте, че се досещате по какъв повод съм дошла.
Настя внимателно си наля кафе, страхувайки се да не накапе гладката повърхност на дървената масичка. Тя винаги имаше проблеми с наливането на течности и на гости панически се страхуваше да не повреди чуждите мебели или да не изцапа покривката.
— Аз пък се опитвам да засиля драматургията на сцената. Ето че сега с вас ще започнем да се препираме, докато си изясняваме за какво съм се досещал аз и какво сте имали предвид вие, ще си поставяме логически клопки — всичко това според законите на жанра. Инак се получава безсолно и скучно.
Настя с любопитство погледна продуцента. Дороган неочаквано й хареса със своята откритост и непосредственост, макар че тя обикновено се дразнеше, когато възрастни хора се вдетиняваха.