— Не ми хареса.
— Ето виждате ли! И на мен не ми хареса. Както и на целия киноекип, с който работя в момента. Разбира се, от гледна точка на рекламата мога да смятам, че целта е постигната стопроцентово — заглавието на новия ми филм прозвуча поне петнайсет пъти! Но аз, аз какъв идиот изглеждах! За да ме представи като такъв кретен, не беше нужно на два пъти да ми праща Оксана и да хаби лента за домашните снимки…
На вратата се звънна. Дороган трепна и стана.
— Извинете, ей сега се връщам.
Щракна бравата и от антрето се чу звънливо капризно гласче:
— Татунчо! Ти какво, да не се криеш? Казаха ми, че си вкъщи и днес няма да дойдеш в студиото. Кой ти е на гости? Целяева ли?
— Успокой се, дете, имам делови разговор.
— Знам, че е Целяева. Но ти нали ми обеща, Татунчо!
— Значи така. — Гласът на продуцента внезапно пак стана гръмовен и твърд, макар че само преди минута той бе разговарял с Настя спокойно. — Или си тръгваш обратно, или сядаш в стаята и се правиш, че четеш книжка. Разбира се, ти не знаеш буквите, но можеш да се престориш, нали си актриса, а не доячка! Има ли други въпроси?
— Дай ми дума, че не е Целяева! — премина в писък женският глас.
— Дете, аз не повтарям два пъти едно и също нещо. Или ще седиш кротко, или изчезваш оттук. За тази роля актрисите с лопата да ги ринеш, не си първата, нито последната, която иска да я получи, но ще избирам аз лично. И то само след препоръка от страна на режисьора. И при никакви обстоятелства няма да ви давам обяснения коя съм избрал и защо.
— Значи тук е Целяева. — Гласът на гостенката потрепери сълзливо. — Решил си нея да вземеш за ролята, нали?
— Край, търпението ми се изчерпа. — Бравата изщрака и отворената врата изскърца. — Три крачки по посока на стълбището, бързо — викна Дороган. — И зарежи този навик да идваш, без да се обадиш предварително, не живееш на село, телефони има на всеки ъгъл. Край, хубавице, привет и нежни целувки.
Той затръшна вратата и се върна в хола. Лицето му беше абсолютно спокойно, сякаш не бе вдигнал скандал току-що, а бе разговарял със съседката, дошла за сол или кибрит.
— Още веднъж моля да ме извините. Докъде бях стигнал?
— Всеволод Семьонович, доста сте строг с хората — каза Настя.
Той допи кафето си, леко отмести фотьойла от ниската масичка и с шумна въздишка изпружи нозе.
— Принуден съм. Повярвайте, по характер съм мек и незлобив. Но нямам право да им позволявам да ме шантажират.
— Но кой ви шантажира? Тази дама ли?
— Всички!
Той скочи от фотьойла и заснова от ъгъл до ъгъл, жестикулирайки оживено.
— Това момиченце смята, че след като преди три години съм преспал с нея, понеже съм бил пиян, сега има право да нахълтва в дома ми и да ми иска отчет. Забележете: не става дума за каквито и да било отношения помежду ни, онзи епизод беше случаен и за мен, и за нея и не се е повтарял. През тези три години през леглото й са минали безброй мъже, но въпреки това тя смята, че може да разчита на моята благосклонност, когато подбирам актриси за новия си филм. Мислите, че само тя е такава ли? Не искам да кажа, че злоупотребявам със случайните връзки, но нали и мъжете смятат, че имат право на нещо след съвместно изпити чашка-две!
— И все пак това е жестоко — отбеляза Настя. — Защо просто не й обяснихте, че ви гостува не конкурентката й Целяева, а служител от милицията? Тя веднага щеше да се успокои. А сега ще се измъчва.
— Ето! — Дороган спря за секунда и насочи към нея показалец. — Ето това наричам шантаж. Някаква си артистка си позволява да нахълтва в дома ми без покана и да ми иска отчет, а аз трябва да се оправдавам. Не, не и не! Ако тя си е въобразила нещо, това си е неин проблем, изключително неин и аз никога няма да позволя той да стане и мой. Приемам в дома си, когото сметна за нужно и никой няма право да ми нарежда. Позволя ли им го дори веднъж — край! Никога вече няма да се отърва, ще бъда принуден през целия си останал живот да се оправдавам пред приятели и познати защо съм взел този, а не друг режисьор, сценарист, актьор. А аз не мога и не искам да се оправдавам и отчитам пред никого. Аз съм производител, разбирате ли? Работата ми е да правя филми, чието прожектиране ще ми позволи да си върна вложените пари и да имам поне малка печалба. И само аз знам кого да каня за тази работа, за да си върна инвестицията. Само аз, а не актьорите, които искат да участват във филм. Представете си директор на металургичен комбинат, при когото идва приятел и му казва: Хайде да леем метал от моята руда! Е, какво като е некачествена и не отговаря на стандартите, какво като после никой няма да купи метала ти, какво като машините, направени от този метал, след седмица ще се разпаднат — майната му на всичко това! Та нали с теб сме изпили толкова водка, толкова мадами сме изчукали, хайде купи моята руда, защото нямам с какво да плащам на работниците си. И аз съм в същото положение. Никой никога няма да ми дава акъл как и с кого да правя кино. — Той млъкна, помълча малко, после избухна в смях. Лицето му отново стана меко и весело. — Какъв съм бил, а! Фантомас се развихря.