— Извинявай, забравих да те предупредя, че пътят е в ремонт — каза Вика с олимпийско спокойствие.
По дяволите, дори започнах да я уважавам за страхотното й самообладание! Нито следа от вълнение, нито капка нервност, ни най-малко недоволство, задето съм още жив.
Мълчаливо хванах жена си под ръка и я поведох през разкопаната пътека към колата. Искам да живея. Не искам да умра. И знам какво трябва да направя.
Взех решение.
Татяна Образцова, другояче казано — Татяна Томилина, посрещна предложението на Настя на нож. След като изгледа записаните на видеокасети предавания от «Лице без грим», тя се ужаси.
— Ти какво, искаш той и с мен ли да направи същото? За нищо на света! Хич не ме моли. Първите предавания са добри, но последните, които ми показа, са направо смъртоносни!
— Танечка, мила, та в това е целият смисъл — примоли се Настя. — Льошка популярно ми обясни, че промяната на облика на програмата може да е свързана с промяната на търговската й политика. Сега те правят скандални и ярки предавания и живеят за сметка на рекламните блокове. А от какво са живеели по-рано, когато никого не хапеха, а само галеха по главицата? Ето това искам да разбера.
— И смяташ, че с една-единствена среща с водещия ще узная всичко, което те интересува? — позасмя се Татяна. — Скъпа моя, много ме надценяваш. А и в службата няма да се зарадват, ако се появя на екрана в качеството на литературна звезда. И без това там вече ме гледат накриво. След всяко, дори най-незначителното споменаване на името ми в пресата, колегите ми по цели седмици говорят само за това.
— Таня, за какво ти е тази работа? И без това съвсем скоро ще излезеш в майчинство, после три години ще си гледаш детето…
— Откъде ти хрумна? — прекъсна я Татяна. — И през ум не ми минава. Детето ще гледа Ира.
— Е, дори и така да е, додето отново започнеш работа, всички вече ще са забравили за предаването. Между другото един човек настоятелно ме помоли да поговоря с теб за сценарий.
— Кой те помоли?
— Всеволод Семьонович Дороган. Той ти се е обаждал веднъж, спомняш ли си?
— Спомням си. Много настъпателен тип с гръмовен глас. Нали вече всичко му казах, ама не, сега предприема обходни маневри.
— Танечка, не се ядосвай, моля ти се, има смисъл в предложението му. Ако се наемеш да напишеш сценария, поне има гаранция, че книгата ти няма да бъде погубена. С какво смяташ да се занимаваш до раждането? Нали ще откачиш от скука, докато седиш вкъщи!
— Не се тревожи за това — усмихна се Татяна.
Настя за пръв път й гостуваше в този апартамент. За последен път я бе видяла през януари, когато Стасов, жена му и зълвата Ирочка още живееха в миниатюрна боксониера в Черьомушки. По онова време новото голямо жилище вече беше купено, но далновидната къщовница Ирочка категорично забрани да се местят, докато там не бъде направен основен ремонт. Намереният от нея дизайнер разработи наистина хубав, добре обмислен проект и от обикновена тристайна кутийка се бе получило пространство, в което имаше удобен личен кът за всеки, дори за бъдещото бебе.
Тогава, през януари, Татяна страдаше от токсикоза, имаше болнав вид, беше мълчалива и почти нищо не ядеше. Сега изглеждаше малко по-добре, ала нови мъки бяха дошли на мястото на токсикозата: никакви дрехи не й ставаха.
— Аз и без това, Настя, много трудно си намирам какво да облека — оплакваше се тя. — За моя петдесет и четвърти номер, не знам защо, шият някакви ужасни дрипи, с които ми е неприятно дори да мия чиниите, камо ли да ходя на работа. А сега още повече надебелях. Направо ми иде да тръгна гола. Ето, врънкаш ме за телевизията, а аз нямам дори какво да сложа. Прекрасно ще изглежда на екрана известната писателка по трикотажна фланелка от магазин «Богатир», как не! Да се пръснеш от смях. Настюша, зарежи тази идея.
— Ако въпросът е само в дрехите, може да се направи нещо — побърза да каже Настя, усетила, че Татяна се поддава. Когато след категоричното не започнат обяснения, това вече е прогрес. Срещу всеки аргумент може да се намери контрааргумент. Безсмислено е да се спори само когато няма срещу какво. — Жената на брат ми ще те облече като кукла, не се съмнявай. Ти само се съгласи, ние ще направим всичко останало.
— Не искам — продължаваше да упорства Татяна.
Настя реши да поспре за малко и да смени темата. Поговориха си за Стасов и за дъщеря му от първия брак, десетгодишната Лиля; за Ирочка, която цели четири месеца след като се бяха преместили от Петербург така и не бе завъртяла никаква любов, защото се бе заела с ръководството на ремонта на новия апартамент. Татяна много се притесняваше заради зълва си, защото смяташе себе си единствено виновна, задето младата жена още не бе уредила живота си нито в професионален, нито в личен план.