— Ира смята, че може и занапред да играе ролята на наша домашна помощница и икономка. Мисли си, че целият живот тепърва й предстои, че има време за всичко. А то това живот ли е — кухнята и магазините! Като робиня. В Питер поне имаше приятелки, а тук — нищо — потиснато говореше Татяна.
— Слушай — внезапно се оживи Настя, — сетих се за един разкошен мъж за Ирка.
— Кой е той? — без въодушевление попита следователката.
Стасов й беше трети съпруг и всичките трима навремето си ги бе намерила съвсем самостоятелно, а към замаскираното като случайно запознанство сватовство се отнасяше скептично и неодобрително.
— Моят колега Миша Доценко. Чудесно момче, умно, с прекрасен характер, а и външността му напълно отговаря на характера. Освен това много си пада по стройни дългокраки брюнетки.
— Пада си, а? — имитира я Татяна. — Да не е някой женкар?
— Не е женкар, а нормален млад мъж, с развито чувство за красивото. Умее и да ухажва красиво. Сериозно, Таня, могат да станат чудесна двойка. Как не съм се сетила досега! Отдавна трябваше да ги запознаем.
Но Татяна не криеше скептичното си отношение.
— Защо тогава още не е женен, щом е цял извор на прекрасни качества? Сигурно е пълен и със скрити пороци. Анастасия, престани да ми уреждаш световна слава, а на Ирка — съпрузи. От организираните специално неща никога нищо свястно не излиза. Практиката го показва. Значи така, скъпа: няма да пиша сценарий, няма да участвам в «Лице без грим» и няма да запознавам Ира с твоя колега! Имаш ли други въпроси?
— Имам! — радостно отговори Настя. — Какво твориш в момента?
— Това има ли отношение към обсъжданата тема?
— Ни най-малко, просто ми е интересно. С другата тема приключихме.
— Тогава да вървим да вечеряме. Ирка май се канеше да прави пирожки със зеле. Ако съдя по ароматите откъм кухнята, изпълнила е заканата си.
Настя неохотно се надигна от дивана, на който седеше с подвити под себе си крака, свита на кълбо. Тя много харесваше Татяна, отдавна бяха приятели с мъжа й Стасов, а хубавичката, весела и къщовна Ирочка й беше искрено симпатична, но въпреки това този разговор не бе лесен за нея. Дори не й се идваше тук. И то не защото семейството на Стасов не й допадаше, просто всяко общуване й причиняваше непоносима болка — като мазол на крака при ходене. И ако бе издържала стоически този час и половина тих разговор с Татяна, то перспективата да слуша звънливото гласче и непрестанното бърборене на Ирочка я хвърляше в ужас. А скоро щеше да се прибере и Стасов. Боже мой, какво й става, защо още не може да се съвземе, защо постоянно иска да се свре в черупката си като охлюв и да не вижда и чува никого?
Най-лошите й опасения се оправдаха. Ирочка чуруликаше неспирно, но не «в пространството», както умеят някои хора, а настоятелно изисквайки ответни реплики, така че Настя все не можеше да се изключи от разговора. Скоро се появи и Стасов — огромен, широкоплещест и зеленоок, и Настя съвсем се вкисна. Компания от четирима души — за нея това вече бе прекалено. Но неочаквано Ирочка каза нещо, което я накара да се поободри.
— … никакви условия за нормална работа. В Питер поне в съботите и неделите можеше да си пише книгите, а тук, във вашата Москва, няма и минута почивка. Ние толкова разчитахме, че до май Таня ще завърши новата си книга и ще получи хонорара, краят й обаче никакъв не се вижда. Ако знаех, че ще стане така, щях да харча по-малко за ремонт.
Настя се обърна към Татяна и я попита тихичко:
— Ти затова ли отказваш да се занимаваш със сценария?
— Разбира се. Какъв ти сценарий, като трябва да завърша книгата!
— Защо, сроковете ли те притискат?
— Абе не, на мен издателите не ми поставят никакви срокове, те разбират, че съм на работа и не съм господар на времето си. Но ми трябват пари. За сценария няма да ми платят колкото за книгата, така че щом ще имам около два месеца законен отпуск по майчинство, по-добре да ги използвам, за да довърша ръкописа.
— Но издателите ти би трябвало да са заинтересовани по книгите ти да се снимат филми. Популярността ти веднага ще нарасне, следователно те ще могат да увеличат тиражите и да спечелят от теб повече.
— Абе каква полза! — почти избухна Татяна. — Какво ме топлят тези тиражи! Имам договорен твърд хонорар, който получавам при предаването на ръкописа — и толкоз. Нито копейка повече. Техните тиражи не ми се отразяват по никакъв начин.
— Но защо така? — учуди се Настя. — Нима не можеш да поискаш да ти се плаща според тиража? Та това е обичайна практика.