— Не ми трябва това главоболие! — намръщи се Татяна. — Да тичам по панаири на книгата, да следя какво и колко са издали… Не съм някоя хлапачка да се разкарвам лично и да си губя времето, а нямам «момчета за всичко». А не проверява ли човек, няма да получи и половината от полагащата му се сума. Не искам да се чувствам като глупачка, която мамят постоянно. По-добре да ме излъжат наведнъж, когато ми плащат хонорара, а не постепенно. Поне не е толкова гадно.
Настя разбираше тези аргументи, на мястото на Татяна и тя щеше да разсъждава по същия начин. Но тъй като в момента не беше на нейно място, тя решително се хвърли в битка. Много й се искаше Таня да участва в програмата «Лице без грим» и да огледа нещата отвътре.
— Стасов, ти бивш милиционер ли си или лукова глава? — неочаквано бойко попита Настя.
— Да-а, бивш милиционер — кимна Стасов. — Какъв е проблемът?
— Проблеми има жена ти, а ти, два метра юначага, си седиш и понятие си нямаш. Имаш ли възможност оперативно да проверяваш печатниците, в които се въртят нейните книги?
— Защо, трябва ли? Някъде да не е излязъл незаконен тираж? — разтревожи се Владислав.
— Не е там работата. Таня ще получава много повече пари, ако мине на заплащане според тиража, но тя се опъва, че — видите ли — издателите пак щели да я измамят. А сама няма възможност да следи тиражите. Не можеш ли поне това да направиш за жена си?
— Настя, престани! — раздразни се Татяна. — Цялата ти комбинация е съшита с бели конци. Стасов, не я слушай, тя те будалка.
— Никого не будалкам! — възмути се Настя. — Грижа се за вашето благосъстояние.
Татяна въздъхна, отмести вилицата и нежно хвана ръката на мъжа си.
— Обяснявам за доверчивите. Нашата приятелка Анастасия е заинтересована да ме пробута в качеството на писателка в програмата «Лице без грим» и така да си изясни някои подробности за нея. Аз отказах. И сега се опитва да убеди всички ви, че участието ми в тази програма би донесло на нашето семейство невероятни финансови изгоди. След появяването ми на телевизионния екран, според нея, интересът към моето творчество щял да нарасне неимоверно. И тъй като аз не вярвам в тези фантазии, надявам се, Стасов, че ти ще се отнесеш с нужното разбиране към отказа ми да участвам в това мероприятие.
Владислав разпери безпомощно ръце:
— С нищо не мога да ти помогна, Настюша. Как да накарам Таня да направи нещо, което не желае? Съдбата ми отпусна лимит — вече изразходвах правото си, като я накарах да се омъжи за мен и да се премести в Москва. Останалото не е по моите сили.
— Ама че сте нерешителни! — възкликна Настя. — Аз ви предлагам нещо умно, а вие… Ира, поне ти разбираш ли, че съм права?
Ирочка меко се усмихна, взе от Стасов опразнената чиния и побутна към него подноса с пирожките.
— Честно казано, и аз съм против. Вярно, пари ни трябват, но не на такава цена.
— Че какво особено има в това?! Да не би да предлагам на Таня да се принесе в жертва? Господи, да отидеш до телевизията, да изразходваш всичко на всичко час и половина и да се прибереш вкъщи! За какво говорим?
— Има за какво да говорим — възрази Ира. — Стасов, ти дори не разбираш за какво става дума, защото по цели дни си на работа. А аз съм винаги вкъщи и редовно гледам «Лице без грим». И не ми харесва как се държи Уланов. По-рано беше такава душичка — просто прелест! А сега е същинско чудовище, така че и на врага си не бих пожелала да попадне в лапите му. Сигурно всички сте забравили, че Таня чака дете и нервните ситуации са противопоказани за нея. А срещата с оня грубиян Уланов няма да й донесе нищо, освен отрицателни емоции. Той ще я унижава, ще я тъпче, тя ще се разстрои и ще се развълнува, а за детенцето това е вредно. Така че, ако ви интересува моето мнение, аз съм категорично против.
Настя потиснато се взираше в утайката от кафе на дъното на чашката. Претърпя пълен крах. А беше уверена, че ще придума Татяна без никакво усилие. Но защо стана така? Защото съвсем слабо познава жената на своя стар приятел Стасов и не можа да намери нужните думи, да открие ключа към нейния характер? Или защото изцяло е изгубила способността си да търси тези нужни думи, защото инстинктивно се старае да говори колкото може по-малко и максимално да съкращава времето за общуване с други хора? Нима преживеният през зимата стрес е смазал професионализма й? Кошмар! Трябва нещо да предприеме. Да не успееш да придумаш писател да излезе на екрана! Хем не някой чужд, непознат, а човек, когото лично познаваш от цели четири месеца и от още година и половина от разказите на Стасов. Трябва да си пълен некадърник, за да не изпълниш толкова проста задача!