— Имате ли още въпроси, Александър Юриевич, или искате да вземете таймаут и да си помислите? — попита той, връщайки се към нашия разговор.
Таймаут! Сякаш че имам дори минута. Трябва да взема решение незабавно и колкото може по-скоро да поговоря с Вика за развода, инак куршумът от пистолета със заглушител ще ме намери всеки момент.
— Мисля, че всичко ми е ясно — произнесох бавно, като търсех правилните думи, за да попитам за майка си, да му обясня ситуацията и същевременно да не се изтърва за Вика. — Само че… Разбирате ли, майка ми е инвалид, душевноболна е. Сега живее сама, но от ден на ден това става все по-проблематично. Разчитах, че ще мога да й взема болногледачка или да плащам пребиваването й в добър интернат, но сега всичко стана така, че… Не бих искал да навлизам в подробности, това е наша семейна работа, но нямам никакви пари. Абсолютно никакви. Освен това нямам и къде да живея. Ако дойда при вас, във вашия център, майка ми ще остане съвсем сама. Жена ми няма да се грижи за нея.
— Ще трябва да се разведете — напомни ми Лутов. — Предупредих ви, че женени хора не могат да бъдат наши пациенти. В противен случай според законодателството техните съпруги или съпрузи могат да претендират за част от доходите на нашите пациенти и това ще повлече след себе си маса усложнения.
— Да, да, разбирам — побързах да се съглася аз. Изобщо не ми пукаше за техните правила и усложнения, разводът с Вика ми беше нужен само за да запазя живота си. — Разбира се, ще оформя развода си в най-близко време, ние сме без деца и няма да делим имущество, така че всичко ще стане бързо и без разправии. Но тогава още по-малко мога да разчитам жена ми да се грижи за майка ми. Имам предвид — да плаща грижите за нея.
— Какво жилище има майка ви? — съчувствено попита Лутов.
— Ами същото като вашето. Общо трийсет и седем квадрата, от тях стаите са двайсет и три квадрата. Преходни, едната четиринайсет, другата — девет.
— Това е решим проблем — успокои ме той. — Разбира се, само в случай че дойдете при нас. Ще ви предоставим жилище, по този начин апартаментчето на майка ви вече няма да ви е нужно и ще можете да се разпоредите с него по най-добрия начин. Например ще го продадете и с тези пари ще плащате издръжката на майка ви в частна клиника. Или ще го дадете на държавата и ще я настаните в дом за стари хора. Може да наемете болногледачка и да й прехвърлите жилището. Така правят много хора. Съставят завещание в полза на този, който се грижи за тях. Може дори апартаментът да се замени срещу стая в комунално жилище плюс доплащане и с тези пари да се наеме болногледачка. Прекрасно ви разбирам, Александър Юриевич, по някакви причини не искате да живеете с жена си, а с майка си — не можете, но освен при нея, няма къде да се настаните. Ако дойдете при нас, всичко се решава с лекота. Някакви други проблеми?
— Няма други — произнесох с облекчение. — Какво се иска от мен сега?
— Само да се разведете. След това идвате при нас, срещате се с юристите ни, оформяте всички документи за правото да се разпореждаме с вашата собственост и се местите в жилището, което ние ще ви подберем. На първо време вероятно ще трябва да поживеете с други хора, но те ще бъдат най-много двама и всеки ще е в своя стая. Имате ли някакви желания във връзка с това?
— Какви желания мога да имам? — учудих се аз, внезапно усетил у себе си способността да се шегувам, която напоследък напълно бях загубил. — Разбира се, бих искал те да са млади красиви жени. Ако не може да са млади, нека да са просто красиви. Ако и това не е възможно, по-добре мъже и по-добре пушачи, но не и да пият.
Обсъждането се прехвърли в практическата област, сякаш всичко най-сложно бе останало в миналото, всички решения бяха взети и сега можехме да се занимаваме с подробностите. Аз наистина изпитвах невероятно облекчение от обстоятелството, че всички мои проблеми, които едва до вчера ми бяха изглеждали неразрешими, изведнъж ми се разкриха в съвсем друга светлина. Изобщо не е задължително да умра от кипърски куршум, мога да остана жив и при това да не живея с луда старица и да не се набърквам в явни или скрити престъпни афери, а да се занимавам с работа, която умея и която ми е интересна. И на всичко отгоре Вика няма да влезе в затвора. Мигар до вчера можех дори да мечтая за това?
За разлика от Настя Каменская, следователката Татяна Образцова обичаше да се занимава с икономически престъпления и го правеше доста добре. Виж, убийствата тя не обичаше. Но точно преди да излезе в отпуск по майчинство трябваше да си «разчисти сметките». Началникът й каза:
— Татяна Григориевна, постарайте се да приключите с всички дела, които е реално да бъдат довършени преди отпуската. Останалите ще предадем на други следователи. Не си губете времето за дела, чиито срокове още не ни притискат, довършете онова, което не търпи отлагане.