Когато се върна в кабинета, който споделяше с още двама следователи, Татяна извади регистрационната книга и започна да избира от списъка наказателни депа, като отбелязваше с молив онези, чиито срокове или вече бяха минали, или всеки момент щяха да изтекат. За момента тя водеше осемнайсет дела от различна сложност: осем жилищни обира, три бандитски нападения, четири невероятно ловки мошеничества, едно изнасилване и две убийства. От тези осемнайсет на първо място трябваше да се заеме с три. Бандитското нападение над банков филиал се влачеше вече един господ знае колко месеца. По-точно — Татяна бе поела делото през януари, когато се премести от Петербург в Москва и започна работа в едно от районните управления на вътрешните работи. А преди това повече от половин година с нападението се бе занимавал друг следовател. Сроковете по делото на два пъти бяха удължавани, но процесът на разследването не помръдваше от мъртвата точка и Татяна не виждаше никакви перспективи да го завърши за месец. Тя прелисти тази смешно тънка папчица и я остави настрана, разбирайки, че ще трябва да предаде материалите на трети следовател, при което ще бъде принудена да изслуша от началството всичко, което се полага в такива случаи. Добре де, не й е за пръв път, нито ще е за последен.
Сега — мошеничеството. Тази папка, за разлика от предишната, беше дебела. Измамниците се бяха оказали оправни момчета и бяха успели да измамят почти трийсет души и десетина организации, преди да ги хванат. В момента шестима членове на престъпната група се намираха под стража, но тя все не успяваше да придаде на делото завършен вид и да състави обвинително заключение, защото, както става обикновено в такива случаи, възникваха усложнения с потърпевшите. Почти всички те не бяха московчани и издирването и разпитването им изискваха много време. Хората не стояха на едно място, пътуваха из цялата страна, излизаха в чужбина на почивка или по работа, отказваха да дават показания, после все пак даваха, но грешаха, объркваха се, лъжеха, отричаха се от вече казаното. Трябваше да се провеждат очни ставки и идентифицирания, а времето си течеше ли, течеше… Татяна обичаше такива дела и когато успяваше благополучно да ги предаде в съда, щастливо въздъхваше, отиваше в някой магазин и си купуваше някаква симпатична женска глупост, като например щипка за шалче или поредния лак за нокти.
И накрая — едно убийство. С почти двумесечна давност. Материалите в папката бяха доста, а ползата от тях — никаква. Двумесечният срок наближаваше, трябваше или да издаде постановление и да спре делото «във връзка с неустановяване на лицето, подлежащо на привличане под наказателна отговорност», или да поиска разрешение за удължаване на срока на предварителното следствие.
Следовател Образцова мразеше да се спират дела. И макар че в това нямаше нищо особено и на никого не вдигаха големи скандали в такива случаи, за нея всяко спряно дело се превръщаше в малка трагедия. За нея това означаваше публично да признае, че е напълно безпомощна, че не може да измисли нищо друго, че е изчерпала ресурсите на интелекта и фантазията си. Всеки път имаше чувството, че някой началник, например прокурор по надзора над следствието, или просто колега следовател ще види делото и веднага ще намери маса грешки и пропуски. И ще измисли нови, очевидни версии, които Татяна не е забелязала и проверила, ще открие несъответствия в показанията, които ако тя е усетила, е можело да станат източник на информация.
Същината на делото бе следната. Трупът на млада жена на име Ина Пашкова бил открит в собствения й апартамент. Пашкова живеела сама и трупът й бил намерен от милицията, след като вратата била разбита след сигнал от съседите. Те отдавна не били я виждали, а около жилището й се усещала подозрителна неприятна миризма. По тялото на загиналата имало много следи от изтезания, била починала от загуба на кръв.
Ина Пашкова се е занимавала с «разваляне на магии и уроки, възстановяване на семейни отношения и потентност». Във всеки случай именно това гласели редовно публикуваните от нея във вестниците обяви. Ето защо първото, с което се заеха оперативните работници и следователката, беше да огледат всички клиенти на Пашкова, по-известна под името Инеса. Предполагаемите мотиви — грабеж, отмъщение, психопатологична мотивация. Версията за убийство при грабеж беше повече от правдоподобна, Инеса е била доста заможна дама, за което недвусмислено говореше обзавеждането на апартамента й. Отмъщение би могло да е мотивът на евентуален клиент (или клиентка), на когото Пашкова не е помогнала, макар да е давала твърди гаранции, вземайки много пари. Колкото до психопатологията, и тя спокойно можеше да бъде причина, тъй като клиентелата на Инеса се е състояла от хора, които не са можели да се справят с проблемите си и са търсели помощ от отвъдни сили. Следователно искрено са вярвали в тези сили. А от това до патологията крачката е една.