Най-големи затруднения възникнаха с версията за грабеж, тъй като Пашкова живеела сама и никой не би могъл да каже със сигурност какви ценности е притежавала и къде ги е съхранявала. Не се намериха нейни близки приятелки. Наистина съседите твърдяха, че я е посещавал четирийсетинагодишен мъж с приятна външност и предполагаха, че й е бил любовник, но не знаеха нищо повече за него. Инеса живеела доста затворено, не ги канела в дома си и не ги посещавала. А и те имали страх от нея, наричали я помежду си магьосница и не очаквали нищо добро от това съседство.
Фактът, че личността на този «любовник» така и остана неизяснена, породи още една версия: той е убил Пашкова — дали от ревност, дали пък по други някакви причини. Във всеки случай трябваше да го търсят. Макар че беше абсолютно неясно как могат да го направят — нито един човек от познатите и роднините на Инеса не знаеше името му. И то не защото тя особено грижливо го е криела, а просто си била потайна по характер и всички отдавна били свикнали с това.
— Че какво искате — бе заявила на разпита по-голямата сестра на Пашкова, — та тя е магьосница. Трябва да бъде заобиколена с тайна, да живее загадъчно, инак никой няма да й повярва. Инка от малка се занимава с тези глупости. С родителите ни нарочно я придумахме да кандидатства медицина, надявахме се чистата наука да пропъди шантавите мисли от главата й, но тя си получи дипломата и заяви: «Сега знам много повече. И колкото повече знам, толкова по-твърдо вярвам в непознатото.» Ние я оставихме на мира, да живее, както си знае. През последните две години почти не е идвала вкъщи, вясваше се само да поздрави родителите ни за рождените им дни. Прескочи за половин час, целуне ги, донесе подарък и изчезне. Не й се сърдехме, дори дълбоко в себе си се радвахме, че рядко се отбива у нас. Срам ни беше от съседите, всички знаеха с какво се занимава Инка, подиграваха й се. А и да си в нейната компания не беше много приятно, да ви кажа честно. Една такава мрачна, вечно с тъмни дрехи, на клепачите й черни сенки, говори бавно, дори не говори, а вещае. Правеше се на магьосница.
— Значи не вярвахте, че наистина разваля магия и уроки? — попита я Татяна.
— Ама какво ти вярване! Това са пълни глупости.
Приблизително същото казаха и родителите на Пашкова.
Следствието не успя да открие никакви други по-осведомени източници на информация, ето защо бе взето решение по оперативен път да се поработи с клиентелата на Инеса. И това не беше лесна работа, понеже липсваха списъци на страдалците, мечтаещи да се отърват от уроки и да върнат съпружеската хармония в дома си. Подобни списъци с трите имена, адресите и телефоните не бяха окачени на видно място. Пашкова си бе водила записки, но безредно и непрактично. Поне така се бе сторило на оперативните работници, намерили книжата й. Вероятно е имало някаква система, но сигурно само тя си е знаела. В записките подробно се посочваше причината за посещението, проблемът на клиента, динамиката на състоянието му (ако е имало следващи посещения), но нямаше нито едно име. Само букви или загадъчни псевдоними. Така че издирването би могло да започне единствено чрез посочения в записките проблем на клиента. Ако например при Инеса бе идвала жена с молба семейството й да бъде освободено от уроките, защото само в течение на една година върху него са се стоварили скоропостижна смърт на съпруга й, загинали при автомобилна катастрофа дъщеря, зет и внучка, тежко заболяване на внука, останал сирак, и на всичко отгоре — пожар в апартамента, то с помощта на съпоставяне на данните от КАТ с тези от пожарната охрана те намираха тази жена. Два месеца минаха, докато бяха установени няколко човека, търсили помощта на Инеса. Работата вървеше бавно, но Татяна не губеше надежда. Знаеше, че при гадателки и магьосници хората ходят не просто така, а само след като някой познат вече ги е посетил и им ги е препоръчал. Клиентите на Инеса би трябвало да имат известна връзка помежду си, така че с установяване на плътно наблюдение над вече известните постепенно биха могли да намерят и останалите. Трябваше само да се въоръжат с търпение и да вършат работата си съвестно.