Веднъж седмично оперативните работници носеха на Татяна сведенията за резултатите от наблюдението. Методът вече бе дал плодове — докато първоначално от записките на Пашкова бяха извлекли четирима души, сега броят на разработваните «урочасани и омагьосани» достигна единайсет. Някои правеха впечатление на абсолютно нормални хора, но имаше и такива, чието поведение будеше силни подозрения за психичното им здраве. Оперативните работници следяха тези персонажи по-отблизо, макар че, честно казано, просто нямаше възможност тази работа да се върши добросъвестно и внимателно. Откъде да вземат толкова хора? Някаква си магьосница Инеса — това не ви е депутатката Готовчиц! И случаят не е под личния контрол на министъра.
Следователката Образцова не се самозалъгваше относно работата на оперативните работници и наблюдаващите, тя добре разбираше всички техни затруднения, но въпреки това се надяваше, че някъде, някой ден нещо ще изскочи. Трябва само да умееш да чакаш. А разрешение за удължаване срока на следствието винаги може да се получи. Днес обаче, като надникна в делото, тя си спомни, че още не са й донесли сведенията за изминалата седмица. Татяна се поколеба малко, после вдигна телефонната слушалка и се обади на оперативните работници, които заедно с нея разнищваха убийството на Пашкова. Без капчица смущение те се извиниха на Татяна и обещаха да й представят сведенията утре сутринта.
«Е, утре, значи утре» — помисли си тя и се зае с делото, по което бяха арестувани шестимата мошеници.
На другия ден поредните сведения за клиентите на магьосницата Инеса бяха на бюрото й. След като прочете справката, Татяна замислено повъртя в ръцете си химикалката, отви капачето, убеди се, че химикалът в него почти е свършил, потърси нов пълнител и грижливо смени стария. Много любопитно! Сред клиентите на Пашкова била установена гражданката Лутова и завчера, в неделя, в жилището й я посетил не някой друг, а самият господин Уланов, Александър Юриевич, водещият на програма «Лице без грим». Същият Уланов, за чието предаване Настя Каменская онзи ден бе врънкала Татяна. А директорът на програмата и кореспондентката й бяха загинали при взривяване на колата им… Не стават ли множко труповете около господин Уланов? Вярно, от тези три трупа двата са съвсем близо до него, а третият, честно казано — далечко, без видима връзка, но все пак, все пак…
«Все пак трябва нещо да се прави по убийството на Пашкова, бива ли да седим със скръстени ръце!» — реши Татяна. И се обади на Настя.
— Знаеш ли, взех, че си помислих върху предложението ти за «Лице без грим».
— Е, и какво?
— Сигурно ще се съглася, ако наистина е толкова важно за теб.
— Таня, ако го правиш само заради мен, недей — възрази Настя. — Ира е права, не ти трябват излишни ядове, а общуването с Уланов ще ти причини само стрес и нищо приятно.
Татяна се разсмя в слушалката:
— Настенка, скъпа, още не се е родил човек, който може да ме накара да се ядосвам. Не съм лесна аз, и по-корави от Уланов съм пречупвала. Не забравяй, че имам почти петнайсет години следователски стаж, отдавна не съм хлапачка. Освен това си направих сметка на парите и разбрах, че наистина се нуждая от реклама. Разбира се, няма да се занимавам с хоноруване според тиражите — това е само хабене на нерви, но ако твоят приятел Дороган започне да прокарва идеята за създаване на филм, моето участие в програмата ще му бъде от полза. Самият филм, на свой ред, ще бъде от полза на издателите ми. И в крайна сметка — на мен самата. Просто ще си вдигна хонорара.
— Тогава може ли да предам на Дороган, че си съгласна?
— Може.
— Ами относно сценария?
— Не. За него няма да отстъпя.
— Добре — весело каза Настя, — ще почакам пак да започнеш да си правиш сметка на парите. Надеждата умира последна.
Вярно, делото за убийството на магьосницата Ина Пашкова се водеше извънредно зле — вяло, мудно, с прекъсвания. Но, от друга страна, как другояче би могло да се води? Следователката Образцова работи едновременно над осемнайсет дела. И пак има късмет, понеже някои са натоварени и с по трийсет. Сега пресметнете колко часа има в едно денонощие. От тях изваждаме часовете за сън, за път от къщи до работата и обратно, за хранене и някои други дреболии, включително редовното посещаване на женската консултация. Остават не повече от десет часа работен ден. Тоест по половин час за едно наказателно дело. Какво може да се свърши за половин час? И това при идеалното положение. А в живота какво става? Извикаш заподозрения на разпит, мъчиш се с него два часа — и ето на, изразходвал си нормата за време, полагащо се на четири наказателни дела. Ясно е, че никой не дели работния ден на парченца и не се занимава с всяко дело по трийсет минути, а от това следва, че до някои дела просто не можеш дори да стигнеш. Не само с дни, ами с цели седмици.