Второ, Игор Лесников, който се занимаваше с проучване на журналистическата дейност на Юлия Николаевна, бе съставил списък от двайсет и шест публикации, в които Готовчиц доста нахално се бе заяждала с твърде могъщи и известни хора. Дори открито ги бе обвинявала в машинации и злоупотреби. През десетте години работа във вестник тя си бе спечелила стабилна репутация на безстрашен правдолюбец и точно това бе направило възможно избирането й за депутат. Народът знаеше името й и уважаваше смелата журналистка.
Внимателното изучаване на книжата, иззети от жилището на покойната, не внесе никаква яснота. Тъй като след избирането й за депутат Юлия Николаевна бе прекратила журналистическата си дейност, сред тези книжа не се намериха никакви интересни чернови и материали за нови статии. Затова пък изникнаха разработки на статии, които така и не са били публикувани. Именно те станаха обект на най-сериозно внимание от страна на оперативните работници и на оглавяващия бригадата следовател Гмиря.
— Може да й е отмъстил човек, когото Готовчиц е охулила публично във вестника — каза той. — Или някой, за когото се е канела да пише тепърва, е защитил собствената си безопасност. Това са съвсем различни неща, но вторият мотив ми се вижда по-съществен от първия. Разбира се, доколкото ми е известно, потърпевшата е престанала да работи във вестника, но нали е можела да предаде материалите си на друг журналист. А заинтересованите лица да са се погрижили кръгът на твърде информираните хора да не се разширява. Между другото тук добре пасва необяснимият обир. Може би са търсили именно тези материали, а като не са ги намерили, са убили самата Юлия.
— Та какво има да се търси там, Борис Виталиевич! — не издържа Игор Лесников. — Ами че те не са били скрити в сейф, просто са били в обща купчина в секцията. Защо не са ги взели?
— Обяснявам, щом не разбираш. Стопанката се прибира, вижда, че вратата е разбита и че са я посетили крадци. Преглежда всичко и лесно установява какво именно е изчезнало. И веднага съобщава за това в милицията. По-нататък всичко е просто като на новогодишна елха в детска градина. Ако обаче само се убедят, че материалът наистина е налице, но го оставят на мястото му и на бърза ръка премахнат прекалено любопитната Готовчиц, милицията, тоест ти, Лесников, и прокуратурата, в мое лице, дълго ще си блъскат главите кой може да е убил нашата Юлия Николаевна. Ти по-внимателно прегледай какво представляват тези материали. В тях няма нищо, което да води до възбуждане на наказателно дело. Разбираш ли? Ни-щич-ко. Има само общи приказки и гневни формулировки, има надути фрази с позоваване на източници, близки до Кремъл, и нищо повече. Но средният гражданин се лъже по такива приказки, защото е свикнал да вярва на печатното слово. И в този смисъл публикацията представлява опасност за заинтересованото лице, защото то не може да допусне честното му име да бъде опетнено със скандал. Този човек просто не желае скандал! Иначе няма никаква опасност да бъде заведено наказателно дело. Няма никакви доказателства. Нещо повече — колко такива чернови намерихме с теб? Ето виждаш ли! И сега в еднаква степен подозираме всекиго, за когото се споменава в тях. Колко такива хора наброихме?
— Четирима — въздъхна Лесников.
— Виждаш ли! — назидателно повтори Гмиря. — Престъпникът не е бил глупак. И друго ще ти река: няма да се учудя, ако в крайна сметка се окаже, че при влизането в жилището вратата е била разбита нарочно, за демонстрация. Напълно допускам, че са можели да отворят с комплект ключове, но са решили да я разбият. Знаеш ли защо са постъпили така? — Гмиря не очакваше отговор от оперативния работник, просто имаше навик да се изразява по този начин. Използваше риторичните въпроси като дидактически похват, точно така обясняваше и училищните уроци на децата си. — За да може стопаните със сигурност да забележат, че някой е влизал в апартамента им. Още тогава са планирали убийството на Юлия Готовчиц и прекрасно са разбирали, че ние с теб ще се опитаме да свържем опита за обир с убийството. Ако нямаме сведения за обира, ще разглеждаме убийството на Готовчиц, на първо място, като убийство на депутат, и на второ — като убийство на журналист. А като имаме налице факта за проникване в жилището, ще се объркаме, ще започнем да търсим користен интерес, ще тормозим съпруга за ценности, които убитата е притежавала, и така нататък. Тоест престъпниците са искали предварително да насочат вниманието ни към откраднато имущество.