Когато привечер се озова на «Петровка», Игор Лесников се сблъска в коридора с Настя. Тя идваше откъм тоалетната, държейки в едната ръка пълна с вода гарафа, а в другата — две измити чаши, по които се стичаха капки.
— Ася, ти работила ли си някога с Гмиря? — попита я той, като се обърна кръгом и закрачи до нея.
— Работила съм.
— Той изобщо какво представлява? Нормален ли е?
— Дори прекалено нормален. Само че е много грижовен баща и при всяка възможност гледа да се измъкне по-рано от работа, за да бъде с децата си. Инак е свестен. Би трябвало да ти хареса.
— Че защо? — зачуди се Лесников, на когото Борис Виталиевич Гмиря никак, ама никак не му харесваше.
— Започнал е като оперативен работник, изкарал е петнайсет години и едва наскоро е отишъл в следствието. Добре ни разбира и не се заяжда за нарушения. Това не ти е Костя Олшански.
Влязоха заедно в кабинета на Настя. Тя извади от шкафа кърпа и започна да бърше мокрите чаши, а Игор мълчаливо застана насред стаята, едва прикривайки нервността си.
— Защо мълчиш? — попита Настя. — Говори, не се измъчвай.
— Нали си спомняш моите първи впечатления от Готовчиц?
— Каза ми, че бил много уплашен.
— А спомняш ли си своите собствени впечатления от него?
— Разбира се. Борис Михайлович ужасно се страхуваше от нещо. Ние и двамата видяхме това, и двамата градяхме някакви догадки по този повод. А после се разбра, че Готовчиц е забелязал как го следят и това здравата го е стреснало. Помисли си, че полудява, че страда от мания за преследване, затова беше на тръни. Ама ти всичко ли си забравил?
— Абе не съм…
Игор постоя още малко изправен, после все пак седна, премествайки стола до самия прозорец. Настя познаваше този негов навик: той не обичаше да бъде физически близо до други хора, винаги гледаше да седи по-далеч от събеседника си, а ако това не можеше да стане, започваше да нервничи и да губи самообладание. Във всеки случай при такива условия разсъждаваше очевидно по-зле.
— Гмиря смята, че трябва да изхвърлим от логическата верига факта на взлома — каза той най-сетне. — Че това звено пречи. Казва, че са го включили във веригата, с цел да ни дезориентират.
— Гмиря е умен човек и опитен следовател — предпазливо подзе Настя, понеже не знаеше как да реагира на думите на Лесников. — Щом той го чувства така, добре е да имаме предвид мнението му. Човекът е натрупал голям опит в живота си.
— Гмиря не е разпитал Готовчиц веднага след откриването на трупа на жена му. Спомняш ли се, че с теб се чудихме защо, когато за пръв път посетихме Борис Михайлович?
— Спомням си. И какво?
— Щом е толкова умен и опитен, как е могъл да постъпи така? Та това е връх на непрофесионализма: да не разпиташ съпруга на убита жена. Защо го е направил? Защо е пуснал Готовчиц да си отиде?
— Не знам. Вероятно е бързал за някаква друга работа. А може би не е имал основания да го подозира и просто е проявил човечност и не е искал да тормози човека, който току-що е идентифицирал трупа на жена си. Не те разбирам, Игор. Измъчва ли те нещо?
— Да! — рязко отвърна той и се извърна към Настя: — Да, Гмиря не ми харесва. Не ми се нрави и как води следствието. Той се опитва да ни отклони от правилната версия и ми разправя някакви глупости. Упорито внушава да не се занимаваме с обира. Дърдори ми някакви измишльотини за необикновената хитрост на престъпниците, които били прогнозирали предварително хода на нашите разсъждения и се опитвали да го насочват. Аз обаче не му вярвам.
Настя едва не подскочи от изненада — колко познато звучеше всичко! И тя изпитваше такива тревоги, когато усещаше, че край нея има някой, който иска да ти попречи, да те заблуди, да навреди на работата. Но бе по-объркана от Игор сега, защото всеки път това й се случваше със свой, близък човек. С човек от отдела, от онези, с които всеки ден пиеш кафе и бърбориш за дреболии, които молиш за дребни услуги, на които съчувствено даваш последното си хапче срещу главоболие и последната си цигара. А Гмиря… Какво пък, Гмиря работи в прокуратурата, нито тя, нито Игор имат някакви лични отношения с него. Вярно, това е неприятно, но поне не е болезнено. Не дай си боже Игор да преживее смазващата болка, връхлетяла Настя през зимата.