А на глас каза:
— Не съм се наспала. Не обръщайте внимание.
— Добре, тогава ще мина на въпроса. Сигурно знаете, че нашето министерство най-сетне създава собствена информационно-аналитична служба. Това не е същото, с което винаги се е занимавал щабът.
— Чух — кимна Настя. — Нещо като стратегическо разузнаване.
— Именно, именно. И в тази информационно-аналитична служба са предвидени дори такива специалисти, като психолози и психоаналитици.
— И за това съм чувала. Ала честно казано, мислех, че е шега.
— Но защо? — вдигна вежди генералът. — Не споделяте ли идеята за използване на тази област от знанието в нашата работа?
— Споделям я. Но не знам защо ми се струваше, че я споделям само със себе си. Нещо не съм срещала съмишленици сред колегите ни. Вярно, длъжности за психолози са въведени при нас и аз искрено се радвам на това, но със сигурност знам, че далеч не ги използват за анализи на информацията. Те работят предимно като «преговарящи» при вземане на заложници, помагат да се съставят психологически портрети на престъпници, консултират оперативните работници при разработването на схеми за работа под прикритие. А в стратегическо отношение… Дори се учудвам, че вие въвеждате тези длъжности…
— Въвеждаме ги, както виждате. И в момента правим подбор на психолози и психоаналитици за работа в информационно-аналитичната служба. Чух, че имате отношение към разследването на убийството на депутатката Готовчиц?
— Да, донякъде! — учудено отвърна Настя. — Но защо, каква е връзката?
— Разбирате ли, Борис Михайлович Готовчиц е един от кандидатите.
— Сериозно ли говорите! Какво съвпадение!
— Представете си — да. Разбира се, предварително проверяваме всички кандидати, но вие сама разбирате, че това е много отговорно решение. Човек, приет на работа в аналитичната служба, получава достъп до информация от такава важност, че не можем да си позволим никакви грешки с кадрите. Просто нямаме право. И освен това много е важен въпросът за квалификацията на психолога, защото въз основа на неговите препоръки ще се планират и провеждат твърде сериозни и мащабни операции. Така че ако психологът не е грамотен достатъчно, всичко ще се окаже под заплаха. С една дума — исках да се обърна към вас с молба: огледайте Готовчиц по-внимателно и ако имате възможност, оценете професионализма му.
— А той спазва ли законите? — пошегува се Настя. — Не трябва ли да оценя и това?
— Анастасия, Готовчиц е проверяван в продължение на три месеца. Не е замесен в нищо престъпно, това е установено с абсолютна точност. Знаете ли, жена му Юлия Николаевна е била невероятна личност. Чували ли сте, че е водила всички финансови дела на семейството?
— Не. А това важно ли е?
— За да разберете характера на човека — да, важно е. Юлия Николаевна е била дъщеря на човек, уличен в големи злоупотреби. Баща й се е самоубил буквално вечерта, преди да го арестуват. И оттогава тя решила да живее така, че никога от нищо да не се страхува. Имам предвид от меча на Темида, разбира се. Защото във всичко останало тя е била храбра жена и не се е бояла, че ще си спечели врагове. Но с властта винаги е живяла в мир и съгласие. Тя просто не би допуснала мъжът й да се набърка в каквато и да било престъпна дейност. Разбира се, ако научите нещо такова, незабавно ни съобщете. Но най-важното, което искам да знам сега, е какво представлява той като човек и дали е добър специалист.
— Но нали той е един от кандидатите за работа в министерството именно в качеството си на добър специалист! Откъде тогава идват съмненията ви?
— Ох, Анастасия, понякога се възторгвам от вашата наивност! — разсмя се генералът. — Как се става кандидат за определена длъжност? Някой някого препоръчва, някой някого познава лично или е чувал за него от приятели. В случая името на Готовчиц бе предложено от един от началниците на главни управления. Племенницата му изкарала рехабилитационен курс при Борис Михайлович след крайно тежък бракоразводен процес, останала много доволна от резултатите от лечението и казала това на чичо си, а чичо й съответно предаде информацията по-нататък. Това е. Та значи мога ли да разчитам на помощта ви?