— Не знам — сви рамене Настя. — Не съм сигурна, че ще мога да ви бъда полезна. Как ще оценя нивото на квалификацията му, като не съм специалист?
Заточни се спря и се обърна с лице към нея. Жълтите му тигрови очи бяха съвсем близо, те излъчваха топлина и ласка и от погледа му тя се почувства някак странно.
— Не си кривете душата — тихо каза той. — Още не можете да ми простите, нали? Сърдите ми се и трябва да отбележа, че с право… Е, и какво ще правим с всичко това? Сега отказвате да ми помогнете в такава една завоалирана форма, утре ще ми откажете направо, вдругиден ще започнете да грубиянствате. И така ще погубим приятелството си или както ви е по-удобно да наричате нашите отношения. Много сте ми симпатична, ценя доброто ви отношение към мен и ще ми бъде болно, ако не стигнем до взаимно разбиране. Да, аз бях груб с вас, дори безжалостен, но интересите на работата го изискваха. Впрочем вече всичко съм ви обяснявал, няма смисъл да се повтарям. Проявете великодушие, застанете над ситуацията и помислете, че и аз, и вие нямаме толкова много близки хора, на които можем да се доверим напълно и безрезервно. Е, защо да ги губим, водени от някакви амбиции?
«Той си играе с мен като с кукла — помисли си Настя някак абстрахирано, сякаш се наблюдаваше отстрани. — Има невероятна дарба да убеждава. Хем с разума си разбирам, че не беше прав, когато ме подложи на онзи удар тогава, през зимата, и с нищо — нито с дума, нито с жест — не облекчи мъките ми. И въпреки това не мога да му се сърдя. Иска ми се да му простя. Нещо повече — започвам да се чувствам виновна пред него, сякаш обидата ми е обикновен дамски каприз. А може би е именно така и всички мои страдания не струват и пукната пара?»
— Днес ли заминавате? — попита тя вместо отговор.
— Да, довечера.
— За дълго ли?
— За пет дни.
— Когато се върнете, ще ви нарисувам Готовчиц с маслени бои.
Заточни се усмихна топло и слънчево и безупречните му ослепителнобели зъби блеснаха. Очите му мигом засветиха като две разтопени кюлчета злато. Никой не можеше да устои на тази великолепна усмивка.
— Може ли да ви целуна? — тихо попита той.
— Недейте — също така тихо отговори Настя.
— Защо?
— Може да бъде възприето неправилно.
— От кого?
— От мен.
— Това не е важно — отговори с усмивка Иван Алексеевич. — Важното е аз да го възприемам правилно. А аз го възприемам правилно, не се безпокойте. — Той внимателно допря сухите си устни отначало до едната й буза, после до другата. — Радвам се, че успяхте да надвиете себе си. След пет дни ще ви се обадя.
Заточни се обърна и бързо тръгна към изхода на парка, макар че обикновено изпращаше Настя до влака в метрото.
9.
Докато се качваше с асансьора към апартамента на Борис Михайлович Готовчиц, Настя все още се съмняваше, че това, което върши, е правилно. Разбира се, трябваше да изпълни молбата на Заточни, още повече че му обеща. Но дали по този начин?
След разговора с генерала подозренията й към психоаналитика се разсеяха окончателно. Щом са го проверявали като възможен кандидат за работа в информационно-аналитичната служба в Министерството на вътрешните работи, значи в тази проверка е влизало и външно наблюдение. Но явно са се случили лоши агенти, щом Готовчиц ги е усетил и запомнил. А може би той наистина е невероятно наблюдателен човек и физиономист? Така че уважаемият Борис Михайлович нищо не си е измислил в тази връзка, просто се е получило съвпадение: преди опита за обир са го следили хора, пратени от Министерството, а след това — частните детективи, наети от съпругата му. Тази позиция трябва да се доуточни. Нека Готовчиц опише двамата наблюдаващи, които не можа да идентифицира сред служителите на детективско бюро «Грант», а Настя после ще помоли Заточни да провери тези хора ли са следили психоаналитика или не.
Но при това положение Готовчиц едва ли имаше нещо общо и с убийството на собствената си съпруга. Една от версиите беше, че частните детективи, следили Готовчиц, са се натъкнали на човек, с когото го е свързвал престъпен бизнес. Именно затова е била убита Юлия Николаевна — за да не проявява излишен интерес към неща, дето не са й работа. Но щом Заточни твърди, че Готовчиц е чист като светена вода, тази версия не издържа никаква критика и трябва незабавно да бъде отхвърлена. Сред връзките на Борис Михайлович няма никакви «опасни» хора.