— И какво да правя сега? — попита Настя, вътрешно съгласна с всяка негова дума.
— Нищо. Просто не забравяйте това, което ви казах. Повтаряйте си: сега знам какво ми пречи, знам откъде е дошло то и какво означава, но няма да му позволя да ме управлява. Не бива обаче да мислите, че още щом произнесете това магическо заклинание, всичко ще се уреди. Нищо подобно. Но трябва да си го повтаряте и в края на краищата ще дочакате плодовете му. В един прекрасен момент у вас ще се пробуди обичайната сърцатост и точно тя ще ви накара да направите усилието над себе си и да прекрачите преградата.
— И колко време трябва да чакам, та тази сърцатост да ме споходи? — тъжно се пошегува Настя.
— Не обещавам бързи резултати. Ако се борите със ситуацията самостоятелно, първият успех ще дойде не по-рано от няколко месеца. Ако искате аз да ви помогна, ефектът ще настъпи малко по-бързо. Разберете, Анастасия Павловна, неврозата е нещо коварно и практически не се поддава на лечение. А вие страдате именно от невроза. Може да излезете от ситуацията, в която сте се озовали или по-точно — в която сама сте се вкарали, може да преодолеете бариерата и да започнете нормално да общувате с близките си, а после същата невроза да се прояви под съвършено неочаквана форма и в абсолютно неочакван момент. Тя вече се е оформила и сега ще трябва да я влачите в себе си цял живот. У вас се е загнездил страхът, да не би да извършите непоправима грешка и това не може да се излекува. Не искам да ви изглеждам като шарлатанин, затова ви казвам всичко както си е. Днес този страх ви пречи да поддържате отношенията си с приятели и роднини, а утре ще се прояви в нещо друго.
— Прав сте — отново кимна тя, — вече ми пречи и да работя. Започнах по-трудно да вземам решения.
— Защото се страхувате да не сгрешите и да постъпите неправилно ли?
— Да, затова. Дали да не взема да си сменя работата?
— Няма смисъл. Страхът пак ще си остане, и на друга работа ще се страхувате да не допуснете грешка. Страхът трябва да се преодолява. Трябва да се научите да се борите с него, разбирате ли? Да си изработите похвати, с чиято помощ няма да му позволите да управлява живота ви. Това е дълга и трудна работа, но друг начин няма.
— Ами вие? — внезапно попита Настя.
— Какво аз?
— Вашите страхове. Казахте ми, че се опасявате да не полудеете, защото имате мания за преследване и ви се струва, че ви следят. С вас изяснихме, както си спомняте, че наистина сте били следен, така че не страдате от никаква мания. Но ето че продължавате да се страхувате.
Лицето на Готовчиц изведнъж се промени, за секунди той буквално посивя. Само преди секунди разговаряше с Настя като психоаналитик и беше абсолютно нормален, не криеше очите си и не кършеше пръсти, а за миг се превърна в онзи, предишния Готовчиц, който бе пробудил толкова силни подозрения и у Игор Лесников, и у самата Настя. Погледът му се закова в някаква точка в горната част на стената. Той мълчеше.