— Мамо, не ми е нужен апартаментът ти. Искам само до теб да има човек, който да те наглежда и да ти помага в домакинството.
— Никой не ми трябва! — безапелационно отсече тя. — Прекрасно се справям сама.
Трудно беше да се спори с нея, тя не осъзнаваше безумието си и болестта си, а физически беше в прекрасна форма. Здраво сърце, добро кръвоснабдяване, чудесни стави без никакви признаци за отлагане на соли. Я какво лице, бръчките й не са повече от тези на Вика. Тя можеше по десет часа наред да мие подове и прозорци, да пере, да глади бельо, да бърше прах от книгите на високите чак до тавана полици, като мъкне след себе си стълбата из целия апартамент. Особена любов изпитваше към прането на ръка, макар че много отдавна бяхме купили пералня. А и почти никога не носеше дрехи на химическо чистене. Така че можете да си представите колко често във ваната се накисваха завеси, пердета и покривки за маса. Естествено на такъв човек е невъзможно да се докаже, че се нуждае от странична помощ.
Страхът на майка ми от мръсотията беше просто патологичен и в периодите, когато болестта й се изостряше, това ставаше основна тема на монолозите й. В такива случаи тя часове наред редеше гръмко в пространството за плъховете, които са напълнили града и разнасят зараза; за враговете на народа, които правели специални разработки в тайни лаборатории, за да създадат препарат, който ще превърне обикновения уличен прах в смъртоносен, и така ще унищожат всички руснаци. Както и за корумпираното правителство, което умишлено не се борело с мръсотията, за да накара честните граждани да купуват вносни почистващи препарати и по този начин си пълнело гушата, тъй като естествено тези препарати били нискокачествени и екологично вредни, а чуждестранните фирми давали на нашето правителство огромни подкупи, за да сключва договори за тяхното доставяне. Логичният извод от всичко това винаги беше, че всички наоколо са гадове и вредители и че можем да се доверяваме само на родната хлорна вар.
Наложи се да прибегна до измама, не виждах друг начин.
— Мамо, ние с Вика ще трябва да заминем за две-три години, предлагат ни много интересна работа извън Москва. А аз не мога да допусна ти да останеш тук съвсем сама. Хайде да помислим как да направим, че около теб да има човек. Може например да намерим някоя почтена жена, която да живее с теб…
— И да ми мърси къщата? — с негодувание ме прекъсна мама. — Хайде де! Нямам намерение да чистя на чужди хора.
— Самата тя ще чисти — търпеливо й обясних аз, — и ще пазарува, и ще се грижи за теб, ако се разболееш.
— Ха, тя ще ми чисти! — с нескрито раздразнение изфуча мама. — Ще бръсне два пъти с парцала — и готово. Не, на никого не мога да разчитам, всичко трябва да си върша сама.
— Не забравяй, че си инвалид, невинаги ще можеш да се справяш, а аз ще съм по-спокоен, ако край теб има помощничка. Мамо, разбери, няма да мога да замина от Москва, ако ти останеш сама. Какво, нима искаш да погубя кариерата си? Дай ми възможност да работя нормално и да печеля пари в края на краищата! Добре, на теб никой не ти трябва, но нали можеш да се съгласиш заради мен! Заради мен — повторих отчаяно.
— Интересно разсъждаваш — язвително заяви мама. — Какво, пари ли нямаш?
— Представи си, нямам — веднага излъгах аз. — Всичко, което спечелих, отиде за апартамента, още не съм изплатил дълговете си. Ето затова трябва да печеля повече. А докато отсъствам, ще дам апартамента срещу добър наем и това също ще ми бъде доход.
— За какво са ти толкова пари? Облечен си, обут си, дори караш кола. Какво повече искаш? Откъде у теб тази алчност, Саша? Не мога да разбера днешното поколение. Аз на младини имах едно палтенце за всичките четири сезона и бях щастлива, защото другите нямаха и толкова.
Тя започна да се пали и най-малко половин час ми чете лекция за добрите страни на сталинските времена и за царящата днес в Русия разруха, за моята алчност и безнравственост и за това каква чудовищна жена съм си избрал.
— Знам за какво са ти парите! — нареждаше майка ми. — Тя, тя ти смуче кръвта! На нея й трябват дрешки, дрънкулки, развлечения. Току-така ли не ти роди деца? Трябват й само удоволствия, а не грижи! А ти като послушно теле я следваш по петите и нищо не виждаш! Сигурна съм, че ти изневерява и парите й трябват за млади любовници, а ти си готов да зарежеш старата си, безпомощна майка, за да угаждаш на прищевките й!
Изстинах. Види се, ненапразно казват, че у лудите се проявява странна проницателност, някакво ясновидство, те гледат на света със съвършено други очи и умеят да съзрат неща, които не вижда никой. Как е почувствала това у Вика? Дори за мен, който бях живял край жена си толкова години, тази страна на личността й се оказа неочаквана, а излиза, че майка ми отдавна я е знаела.