— Била е убита. Така че не ми се сърдете, ако се наложи да засегнем неприятни за вас теми. Ще смятаме за установен факта, че сте имали връзка с Ина, тя го е казала на свои приятели от института, те пък, на свой ред, го казаха на мен.
— Не ви вярвам! — твърдо заяви Готовчиц.
— Защо?
— Ина беше много потайна. С никого не споделяше за личния си живот. Камо ли за любовните си връзки. Всъщност тя нямаше и истински приятели.
— Ето виждате ли — Татяна ласкаво се усмихна, — излиза, че сте я познавали много добре, прекрасно сте изучили и характера й. А казвате, че не си я спомняте. Е, какво, Борис Михайлович, ще смятаме ли факта за установен или трябва още да го обсъждаме?
Той мълчеше, загледан някъде в тавана. Татяна се възползва от паузата и бързо огледа кухнята. Наоколо — следи от занемареност. Трудно беше да се повярва, че това винаги е било така, по-скоро редовното почистване бе приключило едновременно със смъртта на стопанката. Да се чудиш просто колко бързо мъжете успяват да докарат едно помещение до такова състояние. Слагат нещата по местата им и смятат, че вече всичко е наред, а за петната по масата, за загорялото по печката и за мътната от мръсотия и мазнини повърхност на мивката, кой знае защо, забравят. Да не говорим за неизмития под.
— Борис Михайлович — тихо го повика Татяна, — за какво се замислихте?
Той премести поглед върху нея.
— За Ина — отговори тихо. — Дори не мога да повярвам, че е умряла. Да, права сте, имахме връзка. Кратка и несериозна, обикновена… От онези леки и необвързващи връзки между завеждащ отделение и стажантка. Това е нещо като връзките между научни ръководители и аспирантки, те траят, докато аспирантката работи върху дисертацията, и не са нищо повече от част от отношенията между шеф и подчинена.
«Кратка и несериозна — повтори наум Татяна. — Ами абортът, направен доста преди стажа й в клиниката? Ами дипломата, която Ина е искала да ви покаже, за да ви докаже нещо? Едно от двете: или преди вас е имала някакъв любовник, или връзката ви е траяла минимум две години и половина и далеч не е била част от отношенията между шеф и подчинена. Добре, ще проверим поред двете предположения. Да започваме.»
— Кажете ми как се запознахте с нея? — помоли тя.
— Не беше нищо особено. От института дойдоха млади лекари с дипломи в джобовете, но без лекарска практика. Стажът фактически е допълнителна година на обучение. След година стажантите си отиват, идват нови. Нямаше никакви специални обстоятелства около запознаването ни с Ина. Тя беше много хубавичка и аз веднага я забелязах. Връзката започна бързо, тя се подаде лесно, явно беше свикнала с вниманието от страна на мъжете. Не бягаше, не свеждаше поглед. Обикновено съвременно момиче, като нея са хиляди.
— Ина не настояваше ли да внесете повече сериозност в отношенията ви?
— В какъв смисъл? — не разбра Готовчиц.
— Ами например да се ожените.
— Но аз бях женен! И нямах намерение да се развеждам. Имахме дете. И изобщо…
— Какво «изобщо»?
— Вече ви казах, леките служебни любовни връзки не са повод за развод. Във всеки случай и аз, и Ина приемахме нещата именно така.
— Значи тя не е имала никакви претенции, така ли?
— Никакви — уверено отговори Борис Михайлович.
— Тя добър лекар ли беше?
Отново пауза. Готовчиц се замисли, вперил неподвижен поглед в пръстите си, в които постоянно въртеше една химикалка. След известно време Татяна се принуди отново да го повика тихо:
— Борис Михайлович, зададох ви въпрос.
— Какво? — сепна се Готовчиц. — А, да… Трудно е да се каже какъв лекар беше и какъв е станала. По времето, когато се познавахме, тя имаше известни способности, но все още толкова малко бе практикувала, че нищо точно не можеше да се каже.
— Но имаше способности, така ли?
— Несъмнено. Беше природно надарена.
— Надарена с какво?
— С усет. Знаете ли кое е най-важното в работата на психолога, психиатъра или психоаналитика? Именно усетът. Защото само той позволява да откроиш от множеството факти и сведения ключовия момент, онази нишка, която ще ти помогне да разбереш какво измъчва човека, тормози го и му пречи да живее. Съществуват безброй методики за търсене на този момент, но имаш ли усет — всичко е различно. Използването на методика дава успех в осемдесет процента от случаите и изисква значително време, докато усетът действа веднага и безпогрешно.
— И Ина го притежаваше?
— Да, макар че още не умееше да го използва, не му се доверяваше и все се стремеше да овладее колкото може повече методики. Толкова силно вярваше в науката и в чуждия опит, че понякога ме разсмиваше.