Татяна хвърли поглед към часовника и реши, че е време да привършва. След двайсет минути трябваше да бъде в женската консултация. Ще й е нужно още известно време, за да обмисли и провери внимателно всичко чуто от Готовчиц, а после пак ще може да го разпита. Същевременно ще прескочи и при лекаря, все ще е полезно.
— Благодаря — учтиво каза тя и прибра в чантата си папката с документите, — вероятно ще трябва да ви обезпокоя още веднъж. Ако нямате нищо против, вместо да ви викам с призовка, по-удобно ще ми е да ви посетя вкъщи.
— Разбира се — кой знае защо, се усмихна Готовчиц, — винаги ще се радвам да ви видя.
— Е, чак пък да се радвате… — усмихна се Татяна.
Той разбра, че е попрекалил. Така е, от къде на къде винаги ще й се радва? Просто засия като глупак, че няма да е нужно да излиза от къщи, ако отново й потрябва. И го изтърси, не се сдържа.
Готовчиц изпрати следователката до вратата, помогна й да си облече шлифера, грижливо заключи след нея. Бавно потътри нозе обратно към кухнята, включи чайника.
Не се случи нищо страшно, торпедото не го улучи.
«Ах, Ина, Ина, проклет да е твоят прословут вроден усет! Ако не беше той, може би всичко щеше да се извърти другояче. И сега нямаше да го има този злокобен, всеобхватен, всепоглъщащ страх, който подчини цялото ми съществуване!» — помисли си с горчивина професор Готовчиц.
— Съмненията ви бяха напразни, комбинацията бе разиграна просто блестящо и даде резултат. Всичко върви по план. Това още веднъж доказва, че страхът е най-добрият двигател. Докато мързелът е двигател на прогреса, страхът е двигател на забогатяването.
— Сигурен ли сте, че не избързвате да се радвате? Операцията още не е завършена, рибата е в морето, а вие слагате тигана.
— Че какво може да се провали на този етап? Най-важните постъпки вече са извършени. Не разбирам скептицизма ви.
— Скептицизмът никога не е вреден, само дето излишният оптимизъм ме плаши. Вероятно е от възрастта. Старческа предпазливост. Вие сте още млад, приятелю, затова ви е трудно да ме разберете. Във всеки случай приемете поздравленията ми по повод успешно провежданата операция. Искате ли да ми кажете още нещо?
— Да, имам важно съобщение. Но първо бих искал да ми обещаете, че ако го приемете, ще ми възложите разработването и на тази комбинация.
— Не давам предварителни обещания — това сигурно ви е добре известно.
— Какво, старческа предпазливост, така ли?
— Мислете каквото желаете. Така, сега ви слушам.
— Как бихте приели факта, че популярна писателка посещава психоаналитик? Забележете: дамата е на гребена на успеха, нещо повече — очаква и дете. За какво й е психоаналитик? Тя има проблеми, и то сериозни проблеми. Не е ли това повод да поработим с нея?
— Откъде се взе тази дама?
— Ох, не се мръщете, умолявам ви! Тя посети Готовчиц. Групата за наблюдение фиксира всеки, който го посети, за да бъдем в течение на всичко в случай на усложнения. Та момчетата са я познали. Всички книжни сергии в Москва са отрупани с нейните криминалета и лицето й е на всяка обложка. Невъзможно е да се сгреши — тя е! За всеки случай момчетата са я проследили донякъде. Та значи след Готовчиц писателката е отишла в женската консултация, откъдето е излязла заедно с млада брюнетка. Докато са вървели към метрото, момчетата са подслушали разговора им. Брюнетката я наричала Таня и двете обсъждали как напредва работата върху поредната книга и още нещо. Някакъв продуцент искал да прави филм по нейните произведения и й предлагал да напише сценария, а тя отказвала. Не може да има грешка — това е тя, Татяна Томилина. Изобщо не се съмнявайте.
— Любопитно… Много любопитно. И казвате, всички сергии са отрупани с нейните книги? Това е добре, перспективно е. Преди всичко трябва да си изясним финансовото й състояние. Заемете се с това. Ако се окаже, че вашата Томилина е подходящ за нас обект, ще разработим операцията.
— Значи сте съгласен да я възложите на мен?