11.
Както можеше да се очаква, Ирочка не одобри съгласието на Татяна да участва в телевизионната програма «Лице без грим». Тя продължаваше ежедневно да гледа предаването и все повече стигаше до убеждението, че това няма да й донесе нищо друго освен стрес и разочарование. Само вреда за очакваното детенце и никаква полза.
— Ще се нервираш, ще се притесниш — убеждаваше тя Татяна. — Само погледни как се държи тоя Уланов! Не, не се извръщай, погледни, специално за теб всеки ден записвам предаванията, за да видиш къде ще попаднеш. За какво ти е това?
Татяна послушно гледаше равнодушната, разсеяна, високомерна физиономия на водещия от телевизионния екран. Слушаше нервното, несвързано мънкане на поканените гости и си мислеше на какво унижение са готови да се подложат хората, когато това може да им донесе пари. Но тя не се страхуваше от Уланов, защото той не й беше нужен заради рекламата, а заради нейната работа. Ала изобщо не беше нужно зълва й да знае това.
— Ира, обещавам ти, че няма да се нервирам — увещаваше я тя. — Тези хора не се чувстват спокойни, защото искат да направят добро впечатление, а Уланов им пречи, потиска ги със своето високомерие и студенина. С мен всичко ще бъде различно.
— Че защо пък различно? — мнително примижаваше Ирочка. — Ти какво, не искаш ли да направиш добро впечатление? Нали точно затова ще участваш в предаването?
— Разбира се, че не — смееше се в отговор Татяна. — Проумей разликата между мен и тези хора. Тях никой не ги познава и те трябва да се изтъкнат, за да привлекат вниманието към работата, която вършат. Да я рекламират. Колкото по-сполучливо покажат себе си, толкова повече интерес ще има към работата им. Аз не се нуждая от реклама, защото и без това има хора, които харесват книгите ми, и те ще ги четат, независимо как ще изглеждам на екрана. А онези, които не ги харесват, няма да станат мои почитатели дори да изглеждам като суперзвезда в предаването на Уланов. На тях не им допада стилът ми или пък по принцип не обичат криминални романи и от моята личност тук вече нищо не зависи. Целта на участието ми в програмата е една-единствена: да помогна на продуцента, който иска да направи филм, и на Настя, която се нуждае от добри отношения с този продуцент — това е всичко. И после, скъпа моя, не забравяй: имам огромен опит в общуването с хора, настроени към мен повече от негативно. Уверявам те, този арогантен Уланов е невинно дете в сравнение с моите следствени.
Това, разбира се, не успокояваше Ира, но тя се затрудняваше да намери контрааргументи. Опитваше се да търси помощ у Стасов, но той само разперваше ръце и казваше, че не може да влияе на жена си.
— Следователите, Ирусечка, са ужасно независими същества и не могат да понасят някой да ги притиска — измъкваше се с шега той. — Те сами решават всичко и на никого не позволяват да се намесва в този велик процес. Професионална деформация.
Всеволод Семьонович Дороган реши да поеме всичко в своите ръце, за да не се провали начинанието, и лично да откара Татяна в студиото, откъдето интервюто трябваше да се излъчва пряко.
— Предаването започва в седемнайсет и четирийсет, но ние трябва да сме там в четири — предупреди я той.
— Защо толкова рано?
— За да може водещият да ви опознае. Освен това трябва да ви гримират, а на оператора ще е нужно време да пригоди камерата към вас или вас към камерата.
Това съвпадаше с намеренията на Татяна. Колкото повече време прекара в компанията на Уланов, толкова по-добре. Наистина процесът на подготовката й отне маса сили и време, защото Ирочка, примирена с неизбежното, настояваше поне Татяна да бъде облечена елегантно и скъпо.
— Ти не си случайна жена! — повтаряше тя вечерта преди предаването, докато ровеше в гардероба и хвърляше на кревата закачалки с рокли и костюми. — Трябва да изглеждаш достойно, като преуспяваща писателка.
— Каква ти преуспяваща! — уморено отвръщаше Татяна. Тя не се чувстваше много добре и суетнята на Ирочка й изглеждаше дразнещо натрапчива. — Аз съм обикновена следователка, а не литературно светило.
— Аха, ама не искаш да бъдеш следователка, нали криеш това от обществеността? И как ще те възприемат зрителите, ако се появиш на екрана по някаква мърлява жилетка?