— Ами може би има смисъл да се преквалифицирате и да започнете да съчинявате нещо друго, по-сериозно? Например големи философски романи като на Сартър или Хесе. Обичате ли Сартър?
— Сартър ли? — Тя се престори, че се мъчи да скрие неграмотността си. — Ами общо взето… А какви други въпроси имате?
— Вие сте преуспяваща писателка. Смятате ли се за заможен човек?
— Ами как да ви кажа… Не особено. Издателите плащат малко.
— И от какво живеете?
— От доходите на мъжа ми. Както е редно за една омъжена жена.
— Значи не пишете книги заради пари?
— Не, по-скоро за удоволствие.
— А съпругът ви, който ви издържа, не се ли дразни от вашата популярност и слава? Защото вероятно той е честолюбив.
— Ама ние какво, в предаването мъжа ми ли ще обсъждаме? — озъби се Татяна.
— Да — отново се обади Дороган, — отдалечаваме се от темата, Александър Юриевич. Обещахте ми да поговорите за екранизациите.
— Разбира се. Татяна Григориевна, иска ли ви се по вашите книги да се снимат филми?
— Че на кой писател не му се иска? — отново се усмихна тя, широко и радостно.
— Не знам. — Уланов разпери ръце. — Мисля, че на Хемингуей например не му се е щяло много. Прозата му е пълна с усещания и потоци на съзнанието, това трудно се поддава на екранизация. Вероятно вашите книги не са такива?
— Не са — съгласи се тя. — Криминалните романи са друг жанр.
— Ще имате ли нещо против да развием тази тема по време на предаването?
— Моля, защо не. А какви са другите ви въпроси?
— За вашите политически убеждения. За отношението ви към ситуацията в страната и към нашата днешна власт.
— Какво е отношението ми ли? — Тя се замисли. — Добро е.
— Тоест всичко ви харесва и задоволява? — уточни Уланов.
— Да, задоволява ме.
— И работниците, които месеци наред не получават заплата? И финансовите злоупотреби, които процъфтяват? Или смятате, че това е допустима цена за порядките, които ви позволяват да издавате не по една книга на година, както някога, а по няколко, дори при положение че не сте член на Съюза на писателите?
— Как да ви кажа… — Тя впери очи в тавана и изписа на лицето си мисловно усилие.
— Добре, ще поговорим за това пред камерата! — решително каза Уланов. — Момченце ли очаквате или момиченце?
Смяната на темата бе толкова рязка, че в първия момент Татяна се обърка. После схвана, че това е част от спектакъла и се успокои. Ами да, Уланов я поразпита, за да определи за себе си нивото на интелекта й и си набеляза въпросите, с които ще я размазва пред многохилядната зрителска аудитория. А сега може да си поговорят за нещо неутрално, приятно, та тя да тръгне за студиото спокойна и убедена в благоразположението на водещия към нея.
— Каквото се появи, такова да бъде — отговори тя неопределено.
— А вие какво си пожелахте?
— Мъжът ми иска момченце.
— А вие?
— На мен ми е все едно. Мъжът ми иска момче, защото вече има момиченце от първия си брак, а аз просто искам да родя дете от любимия си мъж. В такъв случай полът няма значение.
— Сигурно късно сте се омъжили?
— Не, защо, за пръв път се омъжих на осемнайсет години, едва ли може да се сметне, че е било късно.
— Значи това ви е втори брак?
— Трети.
— Господи! — възхитено подсвирна Уланов. — И два пъти сте се развеждали?
— Да. Бог ме опази от вдовство, и двамата ми бивши съпрузи са живи и здрави.
— Навярно сега се късат от яд, че са се разделили с вас. Вие сте знаменитост.
— Едва ли. И двамата се радват на благополучие, единият процъфтява в чужбина, има собствен бизнес, вторият, доколкото ми е известно, също не е бедняк. Едва ли имат повод за подобни съжаления.
— А, недейте така — възрази Уланов, — бизнесът си е бизнес, а славата или поне близостта до нея е съвсем друго нещо. Бившите ви съпрузи не се ли опитаха да си ви върнат, след като станахте толкова невероятно популярна?
— Опитаха се — тя отново се усмихна, този път кокетно и леко глуповато, — но не след, а преди това. Искаха да се върна при тях не като известна писателка, а като жена и съпруга.
— Трябва ли да разбирам, че не сте им били вярна?
— Откъде пък ви хрумна това? — смая се Татяна, този път съвсем непресторено.
— Как откъде! Щом сте омъжена за трети път, значи по време на всеки предишен свой брак сте имали близки отношения с друг мъж. Вярно, това са били сериозни отношения, водещи до следващ брак, но фактът на изневярата не може да се отрече.
— Може. Може да се отрече, Александър Юриевич! Вие сигурно няма да ми повярвате, но с втория и с третия си съпруг се запознах вече като разведена. Разбрахте ли сега?