— Тоест искате да кажете, че при развод не сте се оттегляли на предварително подготвени позиции? — Сега вече той не можеше да скрие изненадата си. — Разделяли сте се с всеки от съпрузите си, без да имате никакви перспективи за нов брак?
«Всичко е ясно като бял ден!» — с вътрешен присмех си помисли Татяна. Господин Уланов е жертва на разпространената заблуда, според която всяка жена трябва да бъде омъжена на всяка цена, и не е в състояние да разбере как можеш да напуснеш съпруга си не за да отидеш при любовник, а просто така, да тръгнеш без посока. Според него в такъв случай не аз съм напускала съпруга си, а той ме е изоставял, но щом ме е изоставял, значи съм била за боклука и тогава е абсолютно неразбираемо откъде са се взели вторият и третият съпруг. «Вероятно като ме гледа такава дебела и тромава, не може да проумее как така съм толкова смела. Според неговите представи жена като мен трябва с две ръце да се вкопчва в съпруга си, защото никой друг няма дори да я погледне. А на него сигурно му харесват изящни стройни дами и дори през ум не му минава, че има мъже, които си падат именно по жени като мен. Ако знаеше колко много са тези господа, навярно щеше да получи удар. Защо ли огромното мнозинство от хората смятат своите вкусове за образци и единствено правилни?»
— Е, Татяна Григориевна, време е да вървим в студиото. Лена, нанеси последните щрихи — обърна се Уланов към гримьорната, която по време на техния разговор бе седяла в ъгъла с чашка кафе в ръце. — Направи и моето лице.
Лена дълго и придирчиво избира червило за Татяна, после сложи фон дьо тен и пудра на водещия. Всички заедно излязоха от стаята и тръгнаха по дълъг коридор. Татяна отначало се опита да запомни пътя, но много скоро се отказа: и без това беше невъзможно да се ориентира в многобройните завои и преходи от стълбище към стълбище.
В студиото беше горещо и задушно. Настаниха я в неудобен фотьойл пред неудобна ниска маса и я оставиха сама. Наоколо се суетяха операторът и осветителят. Чрез поставено в ухото му апаратче Уланов контактуваше с невидимия режисьор и сякаш Татяна на никого не бе потрябвала. Тя се постара да се съсредоточи и за да не си губи времето напразно, да обмисли и анализира впечатленията си от Уланов.
Ирочка Милованова, родната сестра на един от бившите съпрузи на Татяна, се луташе из къщи и място не си намираше. Просто обезумяваше от тревога заради снаха си и безпощадно се упрекваше, задето не бе съумяла да откаже Таня от това глупаво, рисковано и всъщност абсолютно ненужно начинание. Горе-долу един час преди началото на предаването Ира разбра, че не може да стои сама и се обади в службата на Стасов.
— Владик — примоли му се тя, — хайде прибери се, моля ти се.
— Че защо? — недоволно отвърна Владислав.
Ира чуваше гласове от кабинета му, изглежда, там имаше много хора.
— Скоро ще започне предаването — обясни тя. — Ела си да гледаме Таня заедно.
— Аз ще го гледам тук. Извинявай, Ируся, при мен има хора.
Стасов затвори телефона. Ирина преглътна сълзите, но се постара да се успокои. Така де, какво толкова страшно има — няма да изядат Татяна я! Уланов ще я посръфа и ще я пусне. Не, все пак е страшно. Ами ако Татяна се притесни? Ира беше чувала, че от силно вълнение се случват дори преждевременни раждания.
За да се поразсее, тя започна да приготвя тестото за поредния млин. Нейните млинове ставаха страхотни, само дето Татяна вечно опяваше, че не бивало да яде тестено, но не й стигаше волята да се въздържи и да не опита пирожките на Ирочка. Когато до предаването останаха десетина минути, Ира разбра, че е объркала пропорциите и безвъзвратно е погубила тестото. Избърса с опакото на ръката си бликналите от яд сълзи и ожесточено изтърси съдържанието на паницата в голяма найлонова торба, която веднага изхвърли на боклука.
Пет минути преди започването тя вече седеше пред телевизионния екран, очаквайки с ужас позора на Татяна. Последното, което успя да си помисли, преди на екрана да се появи познатият надпис, беше: «Така и не успях да опека млина. Скоро Стасов ще се прибере гладен, с какво ще го нахраня?»
Тя се изуми колко великолепно изглеждаше Татяна. Матовата снежнобяла кожа грееше от младост и здраве, очите бяха големи, топли и лъчисти, устните — сочни и потрепващи от готова да се разлее по лицето усмивка. Татяна сякаш ни най-малко не се вълнуваше, напротив, предстоящото просто я забавляваше. Ира леко си поотдъхна. Може пък всичко да мине добре?
Първите една-две минути минаха в спокойна размяна на кратки реплики, водещият представяше гостенката, Татяна кимаше и мило се усмихваше. А после изрече един въпрос, от който Ирочка насмалко не припадна.