По физиономията на Уланов Ира видя, че той не е разбрал нито една дума и тържествуващо се усмихна. Естествено той дори не я е чувал тази марка — «Макларън». Сам си е виновен, търсеше си го, не биваше да злобее с този запорожец.
Татяна Образцова знаеше всичко за колите. Дори неща, които някои специалисти не знаеха. Ира си спомняше, че снаха й няколко пъти бе работила по дела за финансови афери в сферата на търговията с вносни коли, а занимаваше ли се с нещо, тя го правеше задълбочено.
— Да се върнем към нашата тема — междувременно продължаваше Татяна, сякаш именно тя бе водещата, а Уланов — поканеният гост. — За да приключим с този въпрос, ще кажа: смятам, че никой, включително и вие, Александър Юриевич, няма право да обсъжда публично въпроса за категориите и качеството на литературата, както впрочем и на всички други произведения на изкуството. По този начин оскърбявате огромен брой хора, които имат свой собствен вкус, различен от вашия. Ако лично на вас не ви харесват криминалните романи, готова съм да си поговорим за това и да изслушам личните ви претенции към жанра и в частност към моите книги. Но то не означава, че имате право да смятате читателите, които са на друго мнение, за хора с лош вкус. Е, слушам ви, драги мой. С какво толкова не ви харесват криминалните романи, включително написаните от мен?
Ира почувства, че я напушва смях. Напрежението я поотпусна, тя разбра, че Татяна напълно владее ситуацията и води разговора така, както иска тя, а не — Уланов.
— Какво пък, щом смятате за неприлично да се обсъжда въпросът за вкуса — обаятелно се усмихна Уланов, — нека поговорим за вас, писателката Татяна Томилина.
«Измъкна се, гадчето! — ядоса се Ира. — Сигурно няма какво да каже, през целия си живот не е прочел нито един криминален роман, затова не може да критикува. Назубрил е като папагал една-единствена истина: криминалето е бунището на литературата, не е достойно за истинския интелектуалец, то е второкачествено четиво. И сега я повтаря където завари, надува се с изискания си вкус. А всъщност нищо не знае за криминалните романи.»
— Написали сте вече петнайсет книги, но все още не съм гледал филми по ваши произведения. Защо киното не проявява интерес към творчеството ви?
— Кой ви е казал, че не проявява? Интересът на кинематографистите към книгите ми е много голям.
— Значи има надежда в най-близко време да видим вашите произведения на екрана?
— Не, Александър Юриевич — Татяна въздъхна и виновно разпери ръце, — няма никакви шансове. В близко време няма да видите никакви киноверсии.
— И защо?
— Не искам книгите ми да се екранизират. Нещо повече — със сигурност знам, че един московски продуцент вече е започнал да преработва първия етап, за да направи цикъл филми по моите книги. Правата за произведенията не са му предадени, работата върху филма се извършва нелегално и ако филмът излезе, аз ще се обърна към съда. Надявам се, че този продуцент сега ме чува и ще направи всичко възможно впоследствие да не получи неприятна изненада.
— А защо сте против екранизацията? Обикновено писателите искат произведенията им да заживеят втори живот в екранен вариант, това е нещо нормално.
— Не искам да бъда разбрана неправилно, но мога да ви приведа много примери, когато книги, написани от изключително талантливи автори, изобщо не стават за кино. Нали вие няма да спорите с мен, че Хемингуей например е бил невероятно талантлив, но аз нещо не виждам екранизации на книгите му, макар че той е написал доста. Разбира се, не се сравнявам с този велик майстор на перото, но досега не съм изпитвала желание да видя екранизация на книгите си. Макар че, повтарям, интересът сред кинематографистите е много голям, буквално ме обсипват с предложения — кое от кое по-интересни и изгодни.
Татяна говореше бавно, без да откъсва поглед от Уланов. Тя почти дословно повтаряше неговите собствени думи, изречени половин час преди предаването, и сега чакаше да види как ще реагира. Ще се смути ли? Ще се ядоса ли? Ще се разсмее ли? Та нали той си беше подготвил тази тирада, за да «захапе» Татяна, а тя нахално и с мила усмивка му открадна подготвеното оръжие, което той толкова непредпазливо остави без надзор.
Уланов обаче не се смути, все пак беше професионалист и Татяна оцени това по достойнство.
— Но можете ли поне да назовете името на продуцента, който нелегално подготвя филм по вашите книги?
— Мога. Казва се Дороган. Всеволод Семьонович Дороган.
— И значи щом филмът излезе на видео, вие незабавно ще го дадете на съд? — уточни Уланов.
— Незабавно — потвърди Татяна.
— И какво ще трябва да направи съдът?