— Като начало ще бъдат иззети всички копия на филма. Разбира се, вече продадените касети ще си останат у закупилите ги, но всичко останало ще бъде иззето и най-вероятно унищожено.
— Е, ясно е, приятели! — Сега Уланов гледаше не към Татяна, а право към камерата. — Още щом видите да се продава филм, снет по произведения на Татяна Томилина, побързайте да си го купите, докато не е станало късно, тоест докато авторката не се е обърнала към съда. Ако не го направите веднага, писателката ще изиска унищожаването на всички копия и вие никога няма да видите този забележителен филм с толкова скандална предистория. Благодаря ви, Татяна Григориевна, за участието, а на нашите зрители напомням, че програмата «Лице без грим» се излъчва пет пъти седмично, от понеделник до петък, в седемнайсет часа и четирийсет минути. Утре ще ни гостува един необикновен човек, разговорът с когото ни обещава много интересни преживявания. Очакваме ви на нашия канал. До скоро виждане.
Операторът махна с ръка, което означаваше, че може да стават. Татяна със съжаление си помисли, че времето пак не й бе стигнало. Напълно забрави, че е в предаване на живо и цялата страна, както и близката и далечна чужбина, виждат словесния й двубой с Уланов. Тя бе работила с него като с недобросъвестен свидетел, опитвайки се да разбере характера му и начина му на мислене, но осъзна, че самият той далеч не се стреми към това.
Уланов веднага напусна студиото, без да се сбогува с Татяна. Същото онова момиче, което ги бе посрещнало, я заведе до стаята, където пред включения телевизор седеше Дороган. Той тутакси скочи и се втурна да целува ръцете на Татяна.
— Благодаря! Всичко мина изумително! Точно както го исках! Около филма се заражда скандалче и сега вече никой няма да забрави това. Обаче хубавичко подредихте Уланов. Той сигурно не е очаквал от вас такава пъргавина на ума?
— Не знам. — Татяна уморено сви рамене и отвори гардероба, където бе окачен шлиферът й. — Някак си ми е все едно какво е очаквал и какво не. У морена съм, Всеволод Семьонович, а имам още много работа да върша днес. Време е да тръгваме.
Неочаквано вратата широко се отвори и на прага застана Уланов.
— Е, Татяна Григориевна, приемете поздравленията ми! Бяхте великолепна. Сигурно имате богат опит от участия в телевизионни предавания?
— Не. Просто съм достатъчно независима по характер и на никого не позволявам да ми говори гадости, дори в предаване на живо. Да не ви обидих?
— Обидихте ме — разсмя се Уланов. — Жестоко и безпощадно ме унизихте пред цялата страна. Но какво значение има това? Получи се много зрелищно. Скандалът винаги е хубаво нещо, полезен е за всяко предаване. Сега ще ни гледат с още по-голям интерес, с очакването някой гост да се окаже като вас. Между другото каква е тази кола «Макларън»? Никога не бях чувал за такава марка.
— Това е много скъп автомобил, струва над един милион долара, най-скъпият в света е. Развива скорост над триста и петдесет километра в час.
Уланов й помогна да си облече шлифера и придружена от кинопродуцента, тя слезе при колата.
12.
Настя смяташе, че хора като Дмитрий Захаров нямат комплекси. Такива е трудно да ги обидиш, но не по-малко сложно е и да ги убедиш в своето, ако са на друго мнение. Най-важното — те са напълно лишени от стеснителност, именно затова не са раними и неуверени в правилността на постъпките си.
Захаров откровено скучаеше на добре платената си охранителна работа, затова настойчиво предлагаше помощта си на Настя. Разбира се, помощ й трябваше — няма спор, но Настя беше малко нащрек заради постоянното мъжко внимание на Дима. Не че й бе неприятен, напротив — беше чудесен и много симпатичен, но това изобщо не й бе нужно…
И въпреки това все пак прие помощта му. Първото посещение в частното детективско бюро «Грант» се оказа достатъчно, за да разбере: не й се зарадваха там и никога нямаше да й се радват. Виж, Димка умееше да разговаря с тях на своя език и имаше шанс да бъде разбран.
Убийството на депутатката в Държавната дума Юлия Готовчиц тежеше на Настя, която не умееше и не обичаше да се рови в политиката. Затова искрено се радваше, че Юра Коротков се занимава с тази част от работата. А самата тя разработваше версията, според която Юлия Николаевна е била убита, защото е организирала следенето на собствения си съпруг. Според тази версия търсеният убиец е забелязал детективите и е научил кой ги е изпратил. Ето това беше най-деликатният въпрос, защото да се узнае името на възложителя е можело само от хората, които са осъществявали следенето, или от ръководството на детективското бюро. И Дмитрий Захаров обеща на Настя да поработи в това направление.