Настя пък се зае да провери всички хора, посочени в отчетите, представени от бюро «Грант» на клиентката Готовчиц. Ако версията беше вярна, човекът, който е забелязал следенето и то никак не му е харесало, трябваше да е сред тях. Но времето си минаваше, купчината от най-различни сведения и документи върху бюрото на Настя растеше, а нищо не се оформяше. От момента на сключването на договора до убийството на клиентката съпругът на Юлия Николаевна се бе срещал и бе общувал с крайно ограничен брой лица. Тъй като рядко бе излизал от къщи, списъкът на контактите му обхващаше предимно хората, идвали при него в качеството му на психоаналитик. Пациентите на Борис Михайлович Готовчиц бяха най-различни, никой от тях не приличаше на убиец, но същевременно за никого от тях не можеше да се каже нещо абсолютно точно. Хора като хора, всеки с проблемите си, с които не може да се справи, със своите странности (че кой ги няма?), със своите чувства на любов и омраза, със своите качества и недостатъци. Никой от тях не приличаше на престъпник, но всеки от тях в еднаква степен можеше да се окаже такъв. Беше безсмислено да ги разработва поотделно. Ако цялото управление на «Петровка» дружно разкриваше едно-единствено убийство, тогава би могло, но така…
Полковник Гордеев не делеше подчинените си на любимци и обикновени служители. И ако подпомагаше по-активно някого от тях, правеше го не от особена обич, а в интерес на работата. Още от първите години, след като бе назначен на длъжността началник-отдел, той бе установил от опит, че робският труд е най-непродуктивният. Ако един човек не иска да свърши дадена работа, той никога няма да я свърши добре, дори да прояви феноменална добросъвестност, защото принудата убива фантазията и интуицията. А без фантазия и интуиция ти не си майстор, а просто занаятчия. Поради тези съображения Виктор Алексеевич опази Настя от участие в оперативно-следствената бригада, създадена за разследване убийството на депутатката Готовчиц. Защо да я тормози — бездруго няма да има полза! Освен това полковникът залагаше на усърдието на Настя и както обикновено, се оказа прав. Работеше с нея от дълги години и през това време добре я бе опознал, така че почти винаги можеше точно да предскаже постъпките й.
— А може ли все пак тихомълком да отработя версията за частните детективи? — попита тя.
— Може — кимна Гордеев, — но не тихомълком. Не понасям партизанщината, тя причинява само вреда и недоразумения. Разбери се с Коротков, нека предложи на Гмиря отработването на версията, като се заеме с нея, а всъщност ще го правиш ти. По принцип не се бъркам в чужди истории, особено креватни, но я ми кажи: наистина ли тази версия ти се вижда перспективна или цялата работа е в Захаров?
Настя цялата пламна. Откъде е научил Житената питка? Та това се случи преди почти пет години, и то само веднъж. Повече тя не си бе имала никаква работа с Дима.
— Че какво толкова се изчервяваш? — учуди се Виктор Алексеевич. — Ха, голяма работа! Когато работехте по делото на Гал, Захаров ти хвърли око, дори сляп човек би забелязал това. Как само те гледаше, как му течаха лигите! Не си мисли, че като съм стар, вече не съм мъж. Долавям тези неща в движение, не съм загубил усета си. Та тогава си помислих, че той сигурно се радва на всеки сгоден случай да пообщувате. А щом е така, значи нарочно подгрява у теб интереса към тази версия, защото без него ти няма да се справиш. Е, прав ли е твоят стар началник или не?
— Не — твърдо отговори Настя. — Но по принцип — да. Захаров наистина се опитва да ме ухажва, но, първо, това е абсолютно несериозно, и второ, невъзможно е някой да повлияе на интереса ми към една или друга версия. По никакъв начин. Дори да ме отрупва с разкошни букети. Или имам интерес, или нямам и никой прекрасен принц няма шанс в това отношение.
— Боже, колко сме били самостоятелни! — въздъхна началникът. — Гледам, вече не мрънкаш и не подсмърчаш! Стегнала си се, а?
— Старая се — усмихна се Настя.
— Браво, продължавай да се стараеш! — промърмори Гордеев.
Тя направи, каквото й нареди Житената питка. Разбра се с Юра Коротков, който дълго й крещя, че не било хубаво да се лъже и още по-лошо — да си присвояваш чужди заслуги. Ами ако изведнъж се окаже, че работата именно по версията на Настя е дала положителен резултат? Всички награди и похвали ще засилят кого? Него, Коротков, който уж е измислил и предложил на следствието перспективната версия, а после и успешно я е реализирал.
— Хайде стига, Юрик — придумваше го Настя, — аз не съм честолюбива.