— Готовчиц има син — каза генералът. — Говори ли много за него?
— Изобщо не го споменава. Веднъж му зададох въпрос за момчето и той ми каза, че било в Англия, учело там и живеело у роднинско семейство на Юлия Николаевна. Не го е извикал за погребението, за да не го травмира. И толкоз, нито дума повече. Защо, имате сведения, че нещо не е в ред със сина му ли?
— Не, не, сведенията ми са същите. Готовчиц не лъже за момчето, всичко е точно както ви е казал. Вероятно смята, че синът му вече не му принадлежи. Момчето ще учи в Англия, ще завърши колежа, ще влезе в престижен университет, Борис Михайлович има достатъчно пари, за да плати образованието му. Смешно е да се надява, че след всичко това Готовчиц младши ще иска да се върне в Русия. Какво да прави тук? Така че той няма нито жена, нито син, остава му само професията. Но извинете, че ви прекъснах, продължете…
— Той много иска да направи добро впечатление като професионалист, но ние с вас току-що изяснихме този момент. Наистина след гибелта на жена му работата е излязла за него на първо място и е съвсем ясно, че много иска да го вземете при вас. Да остане частнопрактикуващ психоаналитик означава, че никога няма да излезе от същия затворен кръг на жилището си, където приема пациенти. А той жадува да смени обстановката. Разбира се, би могъл да отиде да работи в клиника, институт или в някакъв център, например за работа с наркомани и неуспели самоубийци — има ги много в Москва, — но вероятно длъжността в Министерството на вътрешните работи му изглежда по-интересна, привлекателна и престижна. И ми се струва, че това говори добре за него.
— А какво друго говори добре за него? Нали разбирате, желанието за работа далеч не е всичко. Нужно е и умение.
— Ами… — Настя се позапъна. — Все пак аз не съм психиатър, затова едва ли мога да дам достатъчно надеждна оценка на професионализма му. Опитах да поговоря с него за своите проблеми и мога да ви кажа, че той се ориентира в тях доста бързо и безпогрешно. Друг е въпросът, че също толкова бързо и уверено постави диагноза, което психиатрите обикновено не правят. За това се нуждаят от много време и то никога не става при първото посещение на пациента. А Борис Михайлович, без да му мигне окото, заяви, че имам невроза. Увереността му малко ме усъмни, но после намерих обяснението.
— Така ли? И какво беше то?
— За него наистина сега най-важното е да се хареса на бъдещите си работодатели. Защото той не е глупав човек и прекрасно разбира, че моите впечатления от срещите с него непременно ще стигнат до вас. Няма предвид лично вас, Иван Алексеевич, тъй като не ви познава, а хората, от които зависи вземането на решение за назначаването му на работа в министерството. Готовчиц, като всички граждани, които не работят в правоохранителната система, не различава служителите от централния апарат и низовите звена, не ги дели на следователи и оперативни работници, на кадровици и патрулиращи милиционери. За него всички ние сме просто милиция. И тъй като на Готовчиц определено и през ум не му минава, че старши оперативният работник от «Петровка», тоест аз, нямам нищо общо с ръководителя на главното управление за борба с организираната престъпност, тоест с вас, той искрено се старае да ми направи добро впечатление. Смята, че ние се варим в един казан, познаваме се помежду си и че вие непременно ще си поговорите с мен и ще поискате мнението ми за него. Именно затова е побързал да ми постави диагнозата, за да покаже с каква лекота и бързина умее да се ориентира в чуждите души. Все едно е фокусник, който вади зайци от шапка пред очите на изумената публика.
— Извинете, но не се ли страхува, че именно тази припряност ще ви накара да се усъмните в професионализма му? — недоверчиво попита Заточни. — Или смята всички ни за малоумници, които не разбират, че такива диагнози не се поставят от раз?
— Е, Иван Алексеевич, нали ви помолих да бъдете снизходителен! Борис Михайлович е разсъждавал напълно разумно. Той е видял, че не го мамя, като му разказвам за проблемите си, следователно наистина имам тези проблеми. Е, нима аз, майор от милицията, старши оперативен пълномощник в криминален отдел, ще хукна да ви разказвам, че според опитен специалист имам невроза? Разбира се, няма. Ще си мълча дори под страх от мъчения, защото милиционер не може да има невроза. А на вас ще кажа, че Борис Михайлович Готовчиц е много добър специалист и толкоз. И никой никога няма да научи за неговия симпатичен малък фокус.