— Ако ви дам ключовете, бихте ли закарали колата ми до „Ол Соулс“? — попита Матю през рамо. — Д-р Бишъп не е добре и не трябва да остава сама.
— Не се тревожете, професор Клермон. Ще я оставя тук, на паркинга на ректора — отвърна Фред. Матю му хвърли ключовете и портиерът ги хвана сръчно. След като ми отправи един последен разтревожен поглед, Фред затвори вратата.
— Ще повърна — прошепнах аз.
Матю ме вдигна на крака и ме поведе към банята. Строполих се до тоалетната и повърнах, като изпуснах снимката на пода, за да се хвана с две ръце за чинията. След като изпразних стомаха си, престанах да треперя така силно, но през няколко секунди цялото ми тяло се разтрисаше.
Затворих капака и посегнах да пусна водата, като се облегнах с цялата си тежест на казанчето, защото не ми стигаше силата. Зави ми се свят. Матю ме хвана, преди да се блъсна в стената на банята.
Изведнъж стъпалата ми се отлепиха от пода. Дясното ми рамо се притисна в гърдите на Матю и усетих ръката му под коленете си. След секунди той ме положи внимателно в леглото, запали лампата и бутна абажура. Хладните му пръсти докоснаха китката ми и от допира им пулсът ми започна да се забавя. Така успях да се фокусирам върху лицето му. То изглеждаше спокойно както винаги, ако не се брои малката тъмна вена до челото му, която потрепваше през минута-две.
— Ще ти донеса нещо за пиене. — Пусна китката ми и стана.
Заля ме нова вълна на паника. Скочих на крака, инстинктите ми подсказваха да бягам възможно най-далече.
Матю ме сграбчи за раменете и се опита да срещне погледа ми.
— Спри се, Даяна.
Стомахът ми притискаше белите дробове и прогонваше от тях всичкия въздух. А аз се борех да се освободя от ръцете му, без да слушам какво ми говори.
— Пусни ме — молех го и притисках и двете си длани в гърдите му.
— Даяна, погледни ме. — Нямаше как да не се подчиня на гласа на Матю и на хипнотичния му поглед. — Какво има?
— Родителите ми. Джилиан ми каза, че вещиците са ги убили. — Гласът ми бе задавен и писклив.
Матю изрече нещо на език, който не разбирах.
— Кога се е случило това? Къде са били? Да не би вещицата да е оставила съобщение на телефонния ти секретар? Да не те е заплашвала? — Той ме стисна още по-здраво.
— Нигерия. Каза, че семейство Бишъп вечно създавали проблеми.
— Ще дойда с теб. Но нека първо завъртя няколко телефона. — Матю пое дълбоко дъх. — Толкова съжалявам, Даяна.
— Къде ще дойдеш? — Нищо не разбирах.
— В Африка. — Матю изглеждаше объркан. — Някой ще трябва да идентифицира телата.
— Родителите ми бяха убити, когато бях на седем години.
Очите му се разшириха от изненада.
— И въпреки че се е случило толкова отдавна, вещиците още говорят за тях — Джилиан, Питър Нокс. — Започнах да треперя, защото паниката отново ме овладя. Усетих как към гърлото ми се надига вик. Матю ме притисна към себе си, преди да изкрещя. Прегръщаше ме толкова силно, че усещах очертанията на мускулите и костите му. Викът се превърна в стон. — На вещиците, които пазят тайни, се случват лоши неща. Така каза Джилиан.
— Каквото и да е казала, няма да позволя на Нокс, нито на някоя друга вещица да те нарани. Сега си в моите ръце. — Гласът му беше свиреп. Сведе глава и опря буза в косата ми, докато плачех. — О, Даяна. Защо не ми каза?
Ръждивата верига някъде дълбоко в душата ми започна да се отпуска. Развиваше се брънка по брънка там, където бе стояла непокътната и бе чакала него. Заедно с нея се разтвориха и ръцете ми, които досега бяха свити в юмруци и опрени в гърдите му. Веригата не спираше да пада надолу към неизбродните дълбини, в които имаше само мрак и Матю. Накрая се опъна в цялата си дължина и ме свърза с вампира. Въпреки ръкописа, въпреки че в ръцете ми имаше достатъчно електричество да захрани микровълнова печка, и въпреки снимката, докато бях свързана с него, аз бях в безопасност.
Когато стоновете ми утихнаха, Матю се отдръпна.
— Ще ти донеса вода, а след това ще си починеш. — Тонът му подсказваше, че това не подлежи на обсъждане. Върна се след секунди с чаша вода в ръка и две хапчета. — Изпий ги — каза и ми ги подаде заедно с водата.
— Какво е това?
— Успокоително. — Строгият му поглед ме накара да сложа и двете таблетки в устата си и веднага да ги преглътна с вода. — Нося го откакто ми каза, че страдаш от панически пристъпи.