— Мразя транквилантите.
— Преживя шок, във вените ти има прекалено много адреналин. Имаш нужда да се отпуснеш. — Матю ме зави плътно с юргана като в пашкул. Седна на леглото, чух как обувките му тупнаха на пода, преди да се изтегне, облегнал гръб на възглавниците. Притиснах увитото си в юргана тяло към него и въздъхнах. Матю се пресегна с лявата си ръка и ме притисна. Въпреки завивката помежду ни се чувствах като у дома си.
Лекарството проникна в кръвоносната ми система. Докато се унасях, телефонът на Матю завибрира в джоба му и ме стресна.
— Нищо важно, сигурно е Маркъс — каза той и ме целуна по челото. Сърдечният ми ритъм се успокои. — Опитай се да си починеш. Вече не си сама.
Все още усещах веригата, която ме свързваше с Матю, свързваше вещицата с вампира.
Брънките й вече бяха силни и блестящи и аз се унесох.
16.
През прозореца на Даяна нахлу мрак и чак тогава Матю стана от леглото. Първоначалното й безпокойство бе преминало и тя заспа дълбоко. Той долови леките промени в аромата й, след като шокът премина. Всеки път, когато се сетеше за Питър Нокс или Джилиан Чембърлейн, се изпълваше с хладна свирепост.
Матю не си спомняше откога не бе чувствал такава нужда да брани друго същество. Изпитваше и други емоции, които не му се искаше да признае или назове по име.
Тя е вещица, напомни си той, докато я гледаше как спи. Тя не е за теб.
Колкото повече си го повтаряше, толкова по-малко имаше значение.
Най-накрая се отдръпна внимателно от нея и отиде във всекидневната, като остави вратата открехната, ако пак стане неспокойна.
Когато остана сам в коридора, вампирът пусна на повърхността гнева, който бушуваше в него от часове. Силата му за малко да го задуши. Издърпа кожената лента изпод пуловера си и докосна изтърканата, гладка повърхност на сребърното ковчеже на Лазар. Само равномерното дишане на Даяна го спираше да изскочи в нощта и да подгони вещицата и вещера.
Часовниците в Оксфорд отброиха осем удара, познатият им уморен звън напомни на Матю за пропуснатото обаждане. Извади телефона от джоба си и провери съобщенията, като прескачаше тези от системите за сигурност в лабораторията и „Старата ложа“. Имаше няколко от Маркъс.
Намръщи се и набра номера на гласовата си поща. Маркъс обикновено не изпадаше в паника. Какво може да е толкова спешно?
— Матю. — В познатия глас нямаше и следа от обичайния игрив чар. — Получих резултатите от ДНК теста на Даяна. Те са… изненадващи. Обади ми се.
Записът още не беше свършил, когато пръстът на вампира натисна един бутон на телефона. Приглади коса със свободната си ръка и зачака Маркъс да вдигне. Той го направи след първото позвъняване.
— Матю. — В гласа му нямаше сърдечност, само облекчение. Беше му оставил съобщението преди часове. Дори бе проверил в любимото оксфордско място на Матю, музея „Пит Ривърс“, където вампирът можеше често да бъде намерен следобед да разделя вниманието си между скелет на игуанодон и статуя на Дарвин. Накрая Мириам го изгони от лабораторията, раздразнена от непрекъснатите му въпроси къде е Матю и с кого.
— С нея е, разбира се — бе му казала Мириам в късния следобед с неодобрителен тон. — Къде другаде? И ако не смяташ повече да работиш, върви си у дома и го изчакай там да ти се обади. Пречиш ми.
— Какво показаха тестовете? — попита тихо Матю, но в тона му се прокрадна гняв.
— Какво се е случило? — попита го веднага Маркъс.
Снимка на пода на банята привлече вниманието на Матю.
Даяна я бе стискала целия следобед. Той присви очи, за да се фокусира върху изображението.
— Къде си? — попита дрезгаво.
— Вкъщи — отвърна тревожно Маркъс.
Матю взе снимката от пода и по миризмата намери листа, който се бе пъхнал наполовина под дивана. Прочете единствената дума и въздъхна дълбоко.
— Донеси анализите и паспорта ми в „Ню Колидж“. Квартирата на Даяна е в крилото до градината на върха на седмото стълбище.
Двайсет минути по-късно Матю отвори вратата настръхнал и със свирепо изражение на лицето. По-младият вампир трябваше да събере всичките си сили, за да не отстъпи назад.
Маркъс подаде с много премерени движения бежова папка и паспорт с кафяви корици. Не влизаше без покана от Матю, не и когато другият вампир беше в това състояние.
Поканата обаче не идваше. Все пак накрая Матю взе папката и отстъпи, за да пусне Маркъс да влезе.