Выбрать главу

— Разбира се — кимнах аз.

— Искам да те заведа у дома.

— Няма да се връщам в Америка. — Само за пет секунди направих точно това, което ме бе молил да не правя.

Матю поклати глава.

— Не в твоя дом, а в моя. Трябва да се махнеш от Оксфорд.

— Казах ти вече, че ще дойда с теб в Удсток.

— „Старата ложа“ е една от къщите ми, Даяна — търпеливо ми обясни Матю. — Искам да те заведа в дома си във Франция.

— Франция? — Отметнах косата от лицето си, за да го видя по-добре.

— Вещиците са решени да вземат Ашмол 782 и да го скрият от останалите същества. Теорията им е, че си развалила магията, защото си от прочуто семейство. Когато Нокс и останалите научат, че не си използвала магия, за да се сдобиеш с ръкописа, и че магията е така направена, че да се самоунищожи пред теб, ще искат да знаят как и защо.

Затворих очи, защото пред тях изплуваха ярките образи на майка ми и баща ми.

— И няма да попитат учтиво.

— Вероятно не. — Матю пое дълбоко дъх и през вената на челото му премина една пулсация. — Видях снимката, Даяна. Искам да се махнеш далеч от Питър Нокс и библиотеката. Искам да си под моя покрив за известно време.

— Джилиан каза, че вещици са го направили. — Когато срещнах погледа му, бях поразена колко са малки зениците му. Обикновено бяха черни и огромни, но тази вечер нещо в Матю се бе променило. Тенът му не бе толкова призрачен и по обичайно бледите му устни имаше малко повече цвят. — Дали е права?

— Няма как да знам със сигурност, Даяна. Народът хауса в Нигерия вярва, че източник на силата на вещиците са камъни в стомаха им. Някой ги е търсил в баща ти — каза той, изпълнен със съчувствие. — Най-вероятно го е направила друга вещица.

Чу се леко прищракване и лампичката на телефонния секретар започна да примигва. Изсумтях.

— Лелите ти се обаждат за пети път — отбеляза Матю.

Въпреки че звукът беше намален, вампирът щеше да чуе съобщението. Отидох до масата в близост до него и вдигнах слушалката.

— Тук съм, тук съм — прекъснах развълнуваната тирада на леля ми.

— Мислехме, че си мъртва — изохка Сара. Изведнъж с пълна сила осъзнах, че двете с нея сме последните издънки на рода Бишъп. Представях си я как седи в кухнята със слушалка в ръка и разчорлена коса. Остаряваше и въпреки че имаше висок дух, фактът, че съм в опасност някъде далеч от нея, я беше разстроил.

— Не съм мъртва. В квартирата си съм и Матю е с мен. — Усмихнах му се леко. Той не отвърна с усмивка.

— Какво става? — попита Ем от другия апарат. След смъртта на родителите ми косата на Ем бе побеляла за няколко месеца. По онова време беше още млада жена, нямаше трийсет, но винаги е била по-крехката, сякаш можеше да я духне малко по-силен вятър. И тя като леля ми бе разстроена от това, което й подсказваше шестото чувство.

— Опитах се да взема ръкописа, това е всичко — казах ведро, не исках да ги товаря. Матю ме погледна укорително и се извърна. Но това не помогна. Леденият му поглед се заби в рамото ми. — Но този път не можаха да го открият в хранилището.

— Да не мислиш, че ти се обаждаме заради някаква си книга? — възмути се Сара.

Дълги студени пръсти издърпаха слушалката от ръката ми.

— Госпожице Бишъп, аз съм Матю Клермон — каза той рязко. Когато се пресегнах за слушалката, Матю сграбчи китката ми и поклати предупредително глава. — Даяна получава заплахи. Една от тях е от Питър Нокс.

Нямаше нужда да съм вампир, за да чуя виковете от другата страна на линията. Той пусна китката ми и ми подаде слушалката.

— Питър Нокс! — възкликна Сара. Матю затвори очи, сякаш силният й глас бе наранил слуха му. — Откога се мотае наоколо?

— От самото начало — отговорих с треперещ глас. — Той е вещерът, който се опита да проникне в мозъка ми.

— Нали не го допусна? — Личеше, че Сара е изплашена.

— Направих каквото ми бе по силите. И не съм много сигурна какво правя, когато става въпрос за магии.

— Скъпа — намеси се Ем, — много от нас имат проблеми с Питър Нокс. По-важното е, че баща ти му нямаше никакво доверие, абсолютно никакво.

— Баща ми!? — Подът под краката ми се разлюля и Матю обви ръка около талията ми, за да ме задържи. Разтърках очи, но не успях да премахна образа на баща ми със счупения череп и разпрания корем.