— Че сме хубава двойка.
— Не искам Изабо да ми е сърдита през цялото време, докато сме тук.
— Не й обръщай внимание — посъветва ме в добро разположение на духа. — Само лае, но не хапе.
Влязохме в дълга стая с огромно разнообразие от столове и маси от най-различни стилове и периоди. Имаше и две камини, а над едната бяха нарисувани рицари в пълно бойно снаряжение, кръстосали копията си, без да пролеят капка кръв. Стенописът бе дело на същия романтичен и пълен с въображение ентусиаст, който бе изрисувал и преддверието. Две врати водеха към друга стая, чиито стени бяха покрити с лавици за книги.
— Това ли е библиотеката? — попитах и веднага забравих враждебността на Изабо. — Може ли да видя копието на „Aurora Consurgens“?
— По-късно — каза твърдо Матю. — Първо ще хапнеш, а после ще поспиш.
Поведе ме към друго извито стълбище през лабиринта от старинни мебели. Личеше му, че се движи с лекота, защото познаваше мястото отдавна. Аз обаче вървях по-внимателно, блъснах се в скрин с извита предна част и накарах една порцеланова ваза да се заклати. Когато най-накрая стигнахме в подножието на стълбището, Матю се спря.
— Има много стълби, а ти си уморена. Искаш ли да те нося?
— Не — отвърнах възмутено. — Няма да ти дам да ме метнеш на рамо като средновековен рицар-победител, грабнал плячка от битка.
Матю стисна устни и очите му блеснаха.
— Да не си посмял да се засмееш.
Той обаче се засмя. Смехът му отекна в каменните стени и сякаш цяла глутница вампири огласиха стълбището. В края на краищата, точно оттук рицарите са изнасяли жените на горния етаж. Но аз не смятах да ставам една от тях.
На петнайсетото стъпало вече започвах да се задъхвам. Каменните стълби на кулата не бяха направени за обикновени крака — очевидно бяха проектирани за вампири като Матю, които бяха или над метър и осемдесет високи, или много жилави, или и двете. Стиснах зъби и продължих да се катеря. След последната извивка на стълбището пред мен изведнъж се появи стая.
— О! — Покрих устата си с длан от учудване.
Нямаше нужда да ми казват чия е, навсякъде се чувстваше присъствието на Матю.
Намирахме се на върха на кръглата кула на замъка, онази със запазения коничен меден покрив в задната част на основния корпус. Стените бяха прорязани от високи тесни прозорци, през чиито оловни стъкла проникваха слънчевите лъчи и есенните багри от полята и горите навън.
Стаята беше кръгла и високите библиотеки заглаждаха меките й извивки до обичайните прави линии. Голямата камина бе вградена в мястото, където помещението се свързваше с централния корпус. И по някакво чудо бе убягнала от вниманието на художника на стенописи от деветнайсети век. В стаята имаше кресла и кушетки, маси и табуретки, повечето в различни нюанси на зеленото, кафявото и златното. Въпреки огромните размери и големите участъци сив камък по стените, цялостното впечатление можеше да се определи като топлина и уют.
Най-интригуващите предмети в помещението бяха тези, които Матю бе решил да запази от предишните си животи. Картина на Вермеер бе качена върху една библиотека. Изглеждаше ми непозната, не бе една от популярните творби на художника. Човекът на нея ужасно приличаше на Матю. Над камината висеше толкова голям меч, че само вампир би могъл да го вдигне. В един ъгъл видях доспехи с размерите на Матю. Срещу тях на дървена стойка висеше скелет, чиито кости бяха вързани с метална жица, приличаше на струна от пиано. На масата до него имаше два микроскопа, изработени през седемнайсети век, освен ако не се бях заблудила. В ниша на стената бе окачено разпятие, украсено с големи червени, зелени и сини камъни, както и поразително красив барелеф на Дева Мария.
Снежинките от погледа на Матю се посипаха по лицето ми, докато той ме наблюдаваше как разглеждам вещите му.
— Това е музей на Матю — казах тихо. Знаех, че зад всеки предмет тук има история.
— Просто кабинетът ми.
— Къде… — подех, но вместо да довърша, посочих микроскопите.
— По-късно ще ти кажа — отвърна той. — Имаш да изкачиш още трийсет стъпала.
Поведе ме към дъното на стаята, където се намираше друго стълбище. То също се виеше нагоре към небесата. След трийсет бавно изкачени стъпала застанах пред друга кръгла стая с огромно легло от орехова дървесина с балдахин. Високо над него се виждаха оголени подпорни греди, които поддържаха медния покрив. До стената имаше маса. Видях камина и няколко удобни кресла пред нея. Насреща открехната врата показваше грамадна вана.