— И то такъв, който често прекрачваше границата между гениалността и лудостта.
— Трябваше да се досетя. Вярвал е, че има извънземен живот, и проклинал инквизицията по пътя към кладата — казах аз и поклатих глава.
— Въпреки това е проумял силата на желанието.
Погледнах пронизително вампира.
— „Желанието ме кара да вървя напред, а страхът ме възпира.“ Спомена ли Бруно в есето си за стипендията на „Ол Соулс“?
— Съвсем бегло. — Матю сви строго устни. — Би ли се отдалечила от конюшнята, ако обичаш? Друг път ще си говорим за философия.
В главата ми изплуваха и други цитати. Имаше и още нещо в произведенията на Бруно, което бе накарало Матю да се сети за тях. Той пишеше за богинята Диана.
Отстъпих далеч от конюшните.
— Балтазар не е пони — предупреди ме Матю и ме дръпна за лакътя.
— Виждам. Но аз се спогаждам с конете. — Алхимичният ръкопис и италианският философ се изпариха от ума ми при мисълта за това предизвикателство.
— Да не би и да яздиш? — попита недоверчиво Матю.
— Израснала съм в провинцията и яздя от дете. Обездка, скокове, всичко. — Язденето на кон приличаше повече на летене дори от гребането.
— Имаме и други коне. Балтазар няма да мърда от яслата си — беше категоричен той.
Ездата бе непредвиден бонус към пътуването до Франция, който направи хладината на Изабо почти поносима. Матю ме поведе към другия край на конюшните, където ни чакаха шест прекрасни животни. Две от тях бяха големи и черни — макар и не с размерите на Балтазар. Имаше кафеникава кобила със заоблени форми, дорест кастрат и два сиви анадалуски коня с големи копита и извити шии. Единият се приближи до вратата, за да види какво се случва на територията му.
— Това е Нар Ракаса — каза Матю и нежно погали коня по муцуната. — Името означава „танцуващ с огън“. Обикновено я наричаме Ракаса. Движи се грациозно, но е своеволна. Двете сигурно ще се разберете прекрасно.
Отказах да захапя стръвта, въпреки че бе чаровно размахана под носа ми. Оставих Ракаса да подуши лицето и косата ми.
— А как е името на сестра й?
— Фидат, значи сребро. — Фидат пристъпи напред, когато Матю произнесе името й, и тъмните й очи го погледнаха с обич. — Фидат е кобилата на Изабо. — Сетне посочи към двата черни жребеца. — А тези са моите. Дар и Саяд.
— Какво означават техните имена? — попитах и се приближих към яслите им.
— Дар на арабски значи време, а Саяд — ловец — обясни ми Матю и застана до мен. — Саяд обича да препуска през полята, да гони дивеч и да прескача плетове. Дар е търпелив и стабилен.
Продължихме обиколката. Матю ми сочеше очертанията на планинските хребети и ориентирите към града. Показа ми къде замъкът е бил реконструиран, строителите бяха използвали различен вид камък, защото оригиналният вече не се намирал. Когато приключихме, вече нямаше как да се изгубя, най-вече заради централната кула, която бе трудно да пропуснеш.
— Защо съм толкова уморена — прозях се аз, когато се върнахме в замъка.
— Ти си безнадежден случай — подхвърли раздразнено Матю. — Наистина ли искаш да ти припомня събитията от последните трийсет и шест часа?
По негово настояване се съгласих на още една дрямка. Оставих го в кабинета му, качих се по стълбите и се хвърлих на леглото, прекалено уморена дори да духна свещите.
Секунди по-късно вече сънувах как яздя през тъмна гора. Носех свободна зелена туника, прихваната с колан за талията ми. На краката ми имаше сандали, чиито кожени каишки се кръстосваха по глезените и прасците ми. По меката горска настилка зад мен се чуваше тътен от копита и стъпки на бягащи кучета. На рамото ми имаше колчан стрели, а в единия си юмрук стисках лък. Въпреки зловещите звуци на преследвачите ми, не изпитвах никакъв страх.
Усмихнах се насън, защото бях убедена, че мога да надбягам тези, които се опитваха да ме хванат.
— Полети — заповядах и конят ми се подчини.
19.
Първите ми мисли на следващата сутрин бяха насочени към ездата.
Сресах се набързо, изплакнах си устата и навлякох черен клин — най-близката до ездачески брич дреха в багажа ми. С маратонки щеше да е невъзможно да си задържа краката в стремената, затова си обух мокасините. Не бяха най-подходящи за целта, но щяха да свършат работа. Памучна фланела с дълги ръкави и поларен пуловер довършиха екипа ми. Вързах си косата на опашка и се върнах в спалнята.