— Няма.
Дългите му пръсти отпуснаха юздите. През последните пет минути ги бе стискал прекалено здраво. Вампирът бе свикнал да раздава заповеди и те да бъдат изпълнявани веднага. Нямаше навика да отправя молби и да преговаря. Но от обичайния му сприхав нрав нямаше и следа.
Приближих Ракаса до Дар, протегнах се, хванах ръката на Матю и я приближих към лицето си. Устните ми опариха твърдата му хладна плът.
Зениците му се разшириха от изненада.
Пуснах го и пришпорих Ракаса напред към конюшните.
20.
Изабо милостиво ни бе освободила от присъствието си на обяд. След това исках да отида право в кабинета на Матю и да започна да разглеждам „Aurora Consurgens“, но той ме убеди преди това да си взема вана. Увери ме, че това ще помогне срещу неизбежната мускулна треска. На половината път нагоре по стълбите ми се наложи да спра и да разтрия схванатия си крак. Щях да си платя за ентусиазма преди обяд.
Ваната беше божествена — дълга, гореща и отпускаща. Облякох свободни черни панталони, пуловер и чорапи и тръгнах надолу по стълбите, където вече гореше огън. Ръцете ми почервеняха, когато ги доближих до пламъците. Какво ли е да можеш да управляваш огъня? Пръстите ми изтръпнаха сякаш в отговор на този въпрос и аз пъхнах длани в джобовете си.
Матю вдигна поглед от бюрото си.
— Ръкописът е до компютъра ти.
Черните му корици ме привлякоха силно като магнит. Седнах на масата и разтворих внимателно книгата. Цветовете вътре бяха дори по-ярки, отколкото си ги спомнях. След като се взирах няколко минути в кралицата, обърнах на следващата страница.
„Incipit tractatus Aurora Consurgens intitulatus.“ Думите ми бяха познати. „Така започва трактатът, озаглавен «Изгревът на зората».“ Но все още изпитвах приятното вълнение, че виждам за първи път ръкописа. „Всичко добро идва заедно с нея. Тя е известна като Мъдростта на Юга, тя призовава тълпите по улиците.“ Четях тихо и си превеждах от латински. Беше забележителен труд, пълен с парафрази от Евангелието и от други текстове.
— Имаш ли Библия? — Щеше да е добре да ми е подръка, докато чета ръкописа.
— Да, но не съм сигурен къде е. Искаш ли да я потърся? — Матю се надигна от стола си, но погледът му още бе залепен за екрана на компютъра.
— Не, аз ще я намеря. — Станах и прокарах пръсти по томовете на най-близката полица. Книгите на Матю не бяха подредени по големина, а хронологично. Тези на първата лавица бяха толкова стари, че направо ме беше страх да си помисля за съдържанието им — вероятно сред тях бяха загубените трудове на Аристотел. Всичко беше възможно.
Около половината от книгите му бяха поставени с гръбчетата навътре за по-добро съхранение. По страниците на повечето имаше идентификационни надписи с черни букви — заглавия или имена на автори. Някъде към средата на стаята книгите вече бяха поставени с гръбчетата навън, а заглавията и авторите им бяха изписани със златисти или сребристи букви.
Разглеждах ръкописите с дебели извити страници, някои надписани с малки гръцки букви по краищата. Продължих да търся голяма дебела печатна книга. Показалецът ми замръзна пред том, подвързан с кафява кожа със златни букви по нея.
— Матю, кажи ми, че „Biblia Sacra 1450“ не е това, което си мисля.
— Добре, не е това, което си мислиш — отвърна той автоматично, а пръстите му продължиха да се движат по клавишите с нечовешка бързина. Не обръщаше почти никакво внимание на това, което правя, и не чуваше какво му говоря.
Оставих Библията на Гутенберг на мястото й и продължих да търся по полиците с надеждата, че тя не е единственото Свето писание тук. Пръстът ми отново се спря пред книга, надписана „Пиесите на Уил“.
— Тези книги подарък от приятели ли са?
— Повечето. — Матю дори не вдигна поглед.
Щяхме да обсъдим по-късно както германското книгопечатане, така и зората на английската драма.
Повечето книги на Матю бяха в прилично състояние. Това не бе учудващо, като се имаха предвид навиците на собственика им. Но някои бяха доста захабени. Краищата на едно тънко и високо томче на долната полица бяха толкова износени, че се виждаха дървените летви под кожената подвързия. Бях любопитна какво е направило тази книга толкова любима на Матю.
Издърпах я и я отворих. Беше книга по анатомия от 1543 година, първата с изображения на дисектирани трупове в пълни подробности.
В търсене на нови знаци, издаващи същността на Матю, затърсих други много използвани книги. Следващата, която намерих, беше по-малка, но по-дебела. Имаше надпис „De Motu“. Изследването на Уилям Харви за кръвообращението, заедно с обясненията му как сърцето изпомпва кръвта сигурно е било интересно за вампирите при публикуването на труда през двайсетте години на седемнайсети век, макар че и преди това те сигурно са имали някаква идея по въпроса.