Сред доста използваните книги на Матю бяха и трудове за електричеството, микроскопията и философията. Но най-четената се намираше на полицата с томове от деветнайсети век: първото издание на „Произход на видовете“ от Дарвин.
Погледнах скришом към Матю и издърпах книгата от полицата с ловкостта на крадец в магазин. Зелената платнена подвързия, върху която със златни букви бяха отпечатани заглавието и името на автора, беше разръфана и износена. На първата страница Матю бе написал с красив старинен почерк името си.
Вътре имаше сгънато писмо.
„Драги господине — започваше то. — Писмото ви от 15 октомври най-накрая стигна до мен. Ужасно се срамувам за закъснелия отговор. От години събирам всички факти за разнообразието и произхода на видовете и вашето одобрение за аргументите ми е приятна новина точно преди книгата ми да бъде предадена на издателите.“ Беше подписано: „Ч. Дарвин“, а датата беше от 1859 година.
Двамата са си разменили писма седмици преди публикуването на „Произход на видовете“ през ноември.
Страниците на книгата бяха покрити с бележки с молив и мастило, направени от вампира, почти нямаше празно място. Три от главите бяха получили по-специално внимание от останалите. Те бяха посветени на инстинктите, хибридите и привличането между различните видове.
Също като труда на Харви за кръвообращението, седмата глава от книгата на Дарвин, посветена на естествените инстинкти, сигурно е изключително любопитно четиво за вампирите. Матю бе подчертал определени пасажи и бе писал над и под тях, както и в полетата. Бележките му ставаха по-нагъсто там, където идеите на Дарвин му се струваха по-вълнуващи. „Оттук можем да заключим, че условните инстинкти са придобити, а вродените донякъде са потиснати от навика, а донякъде от човешката селекция и натрупванията през последователни поколения на странни ментални привички и действия, които на пръв поглед ни се струват появили се по погрешка, но причината за този извод е само нашето невежество.“ Матю се питаше в бележките си кои инстинкти са придобити и дали в природата има случайности. „Възможно ли е ние да смятаме за инстинкти това, от което хората са се отказали случайно или чрез повтарящ се навик?“ — чудеше се той в долното поле на страницата. Нямаше нужда да питам кои са тези „ние“ — имаше предвид свръхестествените същества, не само вампирите, но също така вещиците и демоните.
В главата за хибридите интересът на Матю бе привлечен от кръстосването и стерилитета. „Първите кръстоски между видовете, които са достатъчно различни, за да бъдат определени като отделни видове, и техните хибриди — пишеше Дарвин — са общо взето, но не задължително, стерилни.“ В полето до подчертания пасаж имаше родословно дърво. В началото му стоеше въпросителна, а от нея излизаха четири разклонения. „Защо размножаването вътре във вида не води до стерилитет или лудост?“ — бе написал Матю до родословното дърво. В горната част на страницата имаше друга бележка: „Един или четири вида? Comment sont faites les daeos?“.
Прокарах пръст по написаното. Това беше специалността ми — да превръщам писанията на учените в разбираеми за всички думи. В последната си бележка Матю бе използвал позната техника за кодиране. Бе използвал комбинация от френски и латински и архаична абревиация на „демони“, в която съгласните, с изключение на първата и последната, бяха заменени с тирета над гласните. Така никой, който преглежда книгата, няма да забележи веднага думата „демони“ и да се спре, за да прочете по-внимателно.
„Как са създадени демоните?“, се бе питал Матю през 1859 година. Век и половина по-късно още търсеше отговора на този въпрос.
Когато Дарвин започваше да анализира съвместимостта между видовете, бележките на Матю ставаха неудържими. Беше почти невъзможно да се разчете оригиналният напечатан текст. С големи черни букви Матю бе написал „ПРОИЗХОД“ срещу следния пасаж: „От зараждането на живота всички органични същества си приличат и следват една и съща логика в еволюцията си, затова могат да бъдат класифицирани в йерархични групи“. Няколко реда по-надолу друг пасаж бе подчертан с двойна линия: „Съществуването на групите щеше да е маловажно, ако една от тях бе изключително приспособена да населява сушата, а друга — водата; ако една се хранеше само с месо, друга само с растителност и т.н.; но в природата нещата стоят по съвсем друг начин, защото е добре известно как членове на една и съща група често имат различни навици“.