Дали Матю смяташе, че диетата на вампирите е по-скоро навик, отколкото определяща характеристика на вида? Продължих да чета и открих нови подсказки: „И накрая, няколкото вида доказателства, изложени в тази глава, според мен недвусмислено потвърждават, че безбройните видове, родове и семейства живи организми, с които е населен този свят, произлизат — всяко в своя клас и своята група — от общи предци, чиито характеристики са се видоизменяли през поколенията“. В полето Матю бе написал „ОБЩИ ПРЕДЦИ“ и „ce qui explique tout“.
Вампирът вярваше, че моногенезата обяснява всичко — или поне бе смятал така през 1859 година. Според него бе възможно демоните, хората, вампирите и вещиците да произлизат от общи предшественици. Значителните разлики помежду ни се дължаха на еволюция, навици и селекция. Когато в лабораторията го бях попитала дали сме един вид или четири отделни, се изплъзна от отговора, но в кабинета му нямаше нищо скрито-покрито.
Матю продължаваше да се взира в компютъра си. Затворих „Aurora Consurgens“, за да предпазя страниците, изоставих търсенето на по-обикновена библия, взех книгата на Дарвин и се свих с нея на дивана до огнището. Отворих томчето и се опитах да науча повече за вампира въз основа на бележките, които бе надраскал по страниците.
Той все още бе пълна загадка за мен и ставаше още по-мистичен тук, в Сет-Тур. Матю във Франция бе различен от Матю в Англия. Никога не го бях виждала така отдаден на работата си. Раменете му не бяха напрегнати, а издаваха спокойствие. Бе леко прехапал устните си, докато пишеше на компютъра. Това бе признак за концентрация, малката бръчка между веждите му също говореше, че е напълно съсредоточен. Бе напълно забравил за мен, пръстите му летяха по клавиатурата и натискаха доста силно бутоните. Сигурно доста често сменя лаптопите, като се има предвид колко деликатни са пластмасовите им части. Стигна до края на изречението, облегна се назад и се протегна. След това се прозя.
Никога преди не го бях виждала да се прозява. Дали прозявката, също като отпуснатите му рамене, беше признак на спокойствие? В първия ден, след като се запознахме, ми бе казал, че се чувства най-добре в позната среда. Тук познаваше всеки сантиметър, всяка миризма и всяко същество, което бродеше наоколо. А и връзката с майка му и Март му даваше сила. Това странно сборище на вампири беше неговото семейство, което ме бе приело заради Матю.
Върнах се на Дарвин. Но ваната, топлината от камината и непрекъснатото фоново тракане на клавишите ме приспаха. Събудих се и открих, че съм завита с одеяло, а „Произход на видовете“ лежеше на пода, прилежно затворен и с листче между страниците, което отбелязваше докъде съм стигнала.
Изчервих се.
Бяха ме хванали да надничам.
— Добър вечер — каза Матю от дивана срещу мен. Сложи листче на страницата, до която бе стигнал, затвори книгата си и я пусна на коленете си. — Мога ли да те заинтригувам с малко вино?
Предложението звучеше много, много добре.
— Да, моля.
Матю отиде до малка масичка от осемнайсети век близо до стълбището. На нея имаше бутилка без етикет, тапата бе извадена и лежеше отстрани. Наля две чаши, подаде ми едната и седна. Помирисах виното, предчувствайки първия му въпрос.
— Малини и скали.
— За вещица си доста добра — кимна одобрително Матю.
— Какво е? — попитах и отпих. — Старо ли е? Колекционерска рядкост?
Той отметна глава и се засмя.
— Нито едното, нито другото. Сложено е в бутилката сигурно преди пет месеца. Местно вино, от лозята надолу край пътя. Нищо особено, дори не е скъпо.
Може и да не беше нещо особено, нито скъпо, но бе свежо и миришеше на дървета и пръст като въздуха край Сет-Тур.
— Виждам, че си се отказала да търсиш Библията в полза на доста по-научен труд. Хареса ли ти Дарвин? — смени темата той, докато ме наблюдаваше как отпивам.
— Още ли вярваш, че свръхестествените същества и хората имат общи предци? Възможно ли е разликите между нас да са като между расите?
Той въздъхна нетърпеливо.
— В лабораторията ти казах, че не знам.
— Но си бил сигурен през 1859 година. Тогава си смятал, че пиенето на кръв е просто хранителен навик, а не знак за различие.