Март ми се усмихна окуражително, стана и се засуети край една странична масичка. Занесе голям бокал с вино на Изабо и по-малък на мен. Върна се до масичката и донесе още една чаша за Матю. Той помириса одобрително напитката.
— Благодаря, маман — каза и вдигна чашата си в нейна чест.
— Hein, не е кой знае какво — отвърна Изабо и отпи от виното.
— Не е, просто едно от любимите ми. Благодаря, че помниш. — Матю пое аромата на виното, преди да го изпие.
— Всички вампири ли обичат вино като вас? — попитах Матю, докато миришех тръпчивата течност. — Непрекъснато го пиете и изобщо не се напивате.
Той се усмихна широко.
— Повечето вампири го обичат още повече от нас. Колкото до напиването, семейството ни е известно с достойното си за възхищение въздържание, нали, маман?
Изабо изсумтя много неженствено.
— От време на време пийваме. С цялото уважение към виното, разбира се.
— Би трябвало да станеш дипломат, Изабо. Винаги си готова с бърз отговор, който не казва нищо — отбелязах аз.
Матю се засмя с глас.
— Dieu, не вярвах, че ще настъпи денят, в който някой ще нарече майка ми дипломатична. Не и с нейния остър език. Изабо винаги е била по-добра в дипломацията на меча.
Март се изкикоти в знак на съгласие.
И двете с Изабо изглеждахме възмутени, което го накара отново да се разсмее на глас.
Атмосферата на вечеря бе много по-топла от предната вечер. Матю седеше начело на масата, Изабо — от лявата му страна, а аз — от дясната. Март непрекъснато сновеше между кухнята, огнището и масата, посядаше от време на време, за да отпие от виното си и да даде своя малък принос към разговора.
Поднасяха се пълни с храна блюда — супа от диви гъби, пъдпъдъци, фини говежди филета. Удивлявах се на глас как някой, който вече не яде готвена храна, може да има такъв деликатен усет към подправките. Март се изчерви и усмихнато сгълча Матю, който се опита да разкаже истории за далеч по-пищните й кулинарни провали.
— Помниш ли пая с гълъби? — засмя се той. — Никой не ти бе казал, че не трябва да даваш на птиците да ядат едно денонощие преди да ги сготвиш, иначе вътрешностите им стават на пихтия. — И с тези думи си спечели перване по тила.
— Матю — предупреди го Изабо, след като избърса сълзите си, бликнали от силния смях. — Не се заяждай с Март. И ти си имал своите провали през годините.
— А аз съм свидетел на всичките — обади се Март, поднасяйки салатата. Английският й ставаше по-добър с всеки изминал час. Винаги говореше пред мен на английски. Върна се до помощната масичка и донесе купа ядки, която постави между Матю и Изабо. — Първо, когато наводни замъка, докато се опитваше да хванеш дъждовната вода от покрива — припомни му тя и започна да свива пръстите на ръката си. — Второ, когато забрави да събереш данъците. Беше пролет, ти скучаеше и една сутрин стана и отиде да воюваш в Италия. Баща ти трябваше да моли за прошка краля на колене. А да не забравяме и за Ню Йорк! — извика тя победоносно.
Тримата вампири продължиха да си разказват спомени. Но никой не говореше за миналото на Изабо. Когато споменаваха нейния живот или бащата на Матю, или сестра му, разговорът елегантно се плъзваше в друга посока. Забелязах тази тенденция и се почудих какви са причините за нея, но не казах нищо, бях доволна вечерта да се развива по техните правила и ми беше приятно отново да се намирам сред семейство, било то и от вампири.
След вечеря се върнахме в салона, където огънят се бе разгорял по-силно и живописно отпреди. Коминът на замъка ставаше все по-горещ след всеки наръч дърва, хвърлен в камината. Пламъците топлеха и стаята стана почти поносима. Матю се увери, че Изабо се чувства добре, донесе й още една чаша вино и си поигра с близката стереоуредба. Март ми направи чай и ми подаде чинийката и чашата.
— Пий — нареди ми тя с бдителен поглед. Изабо ме наблюдаваше как пия, а след това изгледа продължително Март. — Ще ти помогне да заспиш.
— Ти ли го направи? — Имаше вкус на билки и цветя. По принцип не обичах билкови чайове, но този беше свеж и леко нагарчаше.
— Да — потвърди икономката и вдигна брадичка към взиращата се в нея Изабо. — Отдавна го правя. Майка ми ме научи. Ще науча и теб.
Стаята се изпълни със звука на танцувална музика, жизнена и ритмична. Матю премести столовете до камината и разчисти място за танци.
— Voles dangar amb ieu? — попита той майка си, протегнал и двете си ръце.