— Беше забавно, нали? — попита с блеснали очи Матю, когато Март спря да тананика.
— Да — потвърдих аз, след като осъзнах какво ме пита, и се засмях.
— И аз се надявах да е така. Упражняваш се от години. А сега може би ще започнеш да яздиш с отворени очи. — Стисна ме в прегръдките си, които бяха пълни с щастие и обещания.
Изабо запя същата песен, която Март си бе тананикала.
— „Бягайте далеч, завистници — повтори Матю, когато гласът на майка му заглъхна. — Да танцуваме заедно.“
Аз отново се разсмях.
— С теб ще танцувам. Но докато не разгадая как става тази работа с летенето, никакви други партньори.
— Ако трябва да сме точни, ти плаваше във въздуха, не летеше — поправи ме Матю.
— Летене, плаване във въздуха, каквото и да е, но по-добре да не го правя с непознати.
— Съгласен — каза той.
Март бе станала от дивана и се бе настанила на близък до него стол. С Матю седнахме един до друг и ръцете ни останаха сплетени.
— За първи път ли й беше? — попита го Изабо. Личеше, че е искрено озадачена.
— Даяна не се възползва от магическите си умения, маман, освен за малки неща — обясни й той.
— Но дарбата й е огромна, Матю. Вещерската кръв пее във вените й. Може да я използва и за големи неща.
Той се намръщи.
— Тя решава дали да я използва.
— Стига детинщини — тросна се Изабо и пренесе вниманието си върху мен. — Време е да пораснеш, Даяна, и да поемеш отговорността си.
Матю тихо изсумтя.
— Не ми сумти, Матю дьо Клермон! Казвам каквото трябва.
— Казваш й какво да прави. Не е твоя работа.
— Нито пък твоя, сине! — сопна му се Изабо.
— Извинете! — Острият ми тон привлече вниманието им и майка и син Дьо Клермон се взряха в мен. — Аз решавам дали и как ще използвам магическите си способности. Но — обърнах се към Изабо — не мога повече да ги пренебрегвам. Те клокочат в мен и заплашват да прелеят навън. Трябва поне да се науча да ги контролирам.
Двамата не откъсваха очи от мен. Накрая Изабо кимна. Матю също.
Останахме край камината, докато дървата вътре не изгоряха. Матю танцува с Март и от време на време някой запяваше, когато мелодията му напомняше за някоя друга нощ или друго огнище. Но аз повече не пожелах да танцувам, а и Матю не настоя.
Накрая той се изправи.
— Ще заведа единствената личност сред нас, която има нужда от сън, в леглото.
А също се изправих и пригладих панталоните на бедрата си.
— Лека нощ, Изабо. Лека нощ, Март. Благодаря и на двете за прекрасната вечеря и приятната компания.
Март ми се усмихна в отговор. Изабо положи всички усилия да направи същото, но успя само да докара напрегната гримаса.
Матю ме пусна пред себе си и постави длан на кръста ми, докато се качвахме по стълбите.
— Може малко да почета — казах, когато стигнахме кабинета му.
Той беше точно зад мен, толкова близо, че чувах тихото му насечено дишане. Взе лицето ми в длани.
— Каква магия си ми направила? — Вгледа се в мен. — Не е само заради очите ти, макар че като ги видя, не мога да мисля трезво, нито заради мириса ти на мед. — Зарови лице в шията ми, пръстите на едната му ръка се плъзнаха през косата ми, а другата по гърба ми и ме придърпа по-близо към него. Тялото ми се прилепи към неговото, сякаш ми беше по мярка.
— Заради безстрашието ти — промълви той в голата ми плът, — затова, че се движиш, без да мислиш, и заради блясъка, който се появява около теб, когато се съсредоточиш или когато летиш.
Извих шия и открих още плът, която той да докосва. Матю бавно обърна лицето ми към своето и поглади с палец топлите ми устни.
— Знаеш ли, че устните ти са нацупени, когато спиш? Сякаш не си доволна от сънищата си, но аз предпочитам да си мисля, че така показваш желание да бъдеш целуната. — С всяка следваща дума все повече звучеше като французин.
Усещах неодобрителното присъствие на Изабо на долния етаж, знаех колко силен е вампирският й слух, затова се опитах да се отдръпна. Но не го направих много убедително и Матю затегна хватката си.