— Матю, майка ти…
Той не позволи да довърша изречението си. Издаде тих звук на доволство, притисна устните си към моите и ме целуна нежно, но властно, докато цялата изтръпнах така, както изтръпваха ръцете ми от магията. Отвърнах на целувката му, чувствах се сякаш едновременно летях и пропадах, докато накрая изгубих представа къде свършва моето тяло и започва неговото. Устните му се плъзнаха по бузите и клепачите ми. Когато докоснаха ухото ми, затаих дъх. Матю се усмихна и притисна отново устните си към моите.
— Устните ти са червени като макове и косата ти е толкова жива — промърмори той, когато привърши с целувката, която беше толкова настойчива, че ме остави без дъх.
— Какво толкова ти харесва в косата ми? Защо човек с безупречна прическа като твоята би се впечатлил от това. — Сграбчих кичур коса и дръпнах. — Не мога да си го обясня. Косата на Изабо е като от коприна, на Март също. Моята е пълен хаос, има от всеки цвят на дъгата и не може да бъде укротена.
— Точно затова я обожавам — изтъкна Матю и внимателно освободи кичура от пръстите ми. — Несъвършена е, точно като живота. Не е вампирска коса, безупречна и лъскава. Харесва ми, че не си вампир, Даяна.
— А на мен ми харесва, че си вампир, Матю.
През очите му за миг премина сянка, но веднага изчезна.
— Харесва ми силата ти — продължих аз и го целунах със същия плам, с който ме бе целунал и той. — Харесвам интелигентността ти. Понякога дори харесвам желанието ти да контролираш всичко. Но най-вече — потрих нежно върха на носа си в неговия — харесвам мириса ти.
— Така ли?
— Да. — Носът ми се плъзна към извивката между шията и рамото му, която — както бързо установих — бе най-ароматната и сладка част от него.
— Късно е. Трябва да си почиваш. — Той ме пусна неохотно.
— Ела при мен в леглото.
Очите му се разшириха от изненада при прямата покана и аз се изчервих.
Матю постави дланта ми върху сърцето си. Усетих един силен удар.
— Ще дойда — каза той. — Но няма да остана. Имаме време, Даяна. Познаваш ме само от няколко седмици. За никъде не бързаме.
Типично по вампирски.
Видя унинието ми, привлече ме отново и ме целуна нежно и дълго.
— Обещание за това, което предстои — прошепна той, когато отдели устните си от моите. — Всичко с времето си.
Сега му беше времето. Но устните ми ту пламваха, ту замръзваха и за част от секундата се почудих дали наистина бях готова, както ми се струваше.
Стаята бе осветена от множество свещи и затоплена от огъня в камината. За мен бе истинска загадка кога Март бе успяла да се качи и да запали десетките свещи, но в стаята нямаше пукнат електрически контакт, затова й бях благодарна за усилието.
Докато се преобличах на полуотворена врата в банята, изслушах плановете на Матю за следващия ден. Те включваха дълга разходка, още една дълга езда и работа в кабинета.
Бях съгласна с всичко, стига първо да поработя. Алхимичният ръкопис ме зовеше и нямах търпение да го разгледам по-обстойно.
Качих се на огромното легло с балдахин, Матю ми оправи завивките и угаси свещите.
— Попей ми — помолих го, докато гледах как дългите му пръсти безстрашно хващат горящите фитили. — Някоя стара песен, като онези, които харесва Март. — Увлечението й по любовните песни не бе минало незабелязано.
Той помълча известно време, докато обикаляше стаята и гасеше свещите. Мракът го следваше по петите и накрая погълна цялата стая. Тогава запя с мощния си баритон:
Песента бе пълна с копнеж и витаеше по ръба на тъгата. Матю изпя последните стихове, когато се връщаше при мен. Остави само една запалена свещ до леглото.
— Какво означават думите? — Протегнах ръка към неговата.
— „Не умирам, но и не живея, не оздравявам, защото нищо не ме боли, а само съм далеч от любовта й. — Наведе се и ме целуна по челото. — Не знам дали някога ще я получа, защото тя държи в ръцете си милостта, която ще ме възвиси или убие.“