— Кой е авторът? — попитах, поразена колко вярно звучат тези думи от устата на вампир.
— Баща ми е написал песента за Изабо. Но някой друг си е приписал авторството — каза Матю. Очите му блестяха и той се усмихваше добронамерено и спокойно. Докато слизаше по стълбите, си тананикаше мелодията. Лежах сама в леглото и гледах как догаря последната свещ.
21.
Вампир с поднос със закуска в ръце ме посрещна на следващата сутрин, след като излязох от банята.
— Казах на Март, че искаш да поработиш преди обяд — обясни Матю и вдигна кърпата, която пазеше топлината на храната.
— Вие двамата ме глезите прекалено. — Разтворих салфетката, която ме очакваше на близкия стол.
— Не мисля, че целостта на характера ти е заплашена. — Той се наведе и ме целуна дълго. Очите му бяха премрежени. — Добро утро. Добре ли спа?
— Много добре. — Взех чинията от ръцете му и страните ми пламнаха, като си спомних за поканата, която му отправих предната вечер. Все още малко ме болеше от внимателния му отказ, но целувката тази сутрин потвърди, че сме преминали отвъд границата на приятелството и вече се движим в нова посока.
След като закусих, слязохме долу, включихме компютрите си и се захванахме за работа. Матю бе оставил на масата до ръкописа обикновена библия от деветнайсети век.
— Благодаря — подхвърлих през рамо и вдигнах библията.
— Намерих я долу. Очевидно тази в кабинета ми не ти върши работа. — И се усмихна.
— Категорично отказвам да ползвам Библията на Гутенберг като справочна литература, Матю. — Изрекох го по-спокойно, отколкото очаквах, като истински библиофил.
— Знам Библията наизуст. Ако имаш въпроси, просто ме попитай — предложи той.
— Отказвам да използвам и теб като справочник.
— Както искаш — сви рамене той и пак се усмихна.
С алхимичния ръкопис пред себе си и компютъра отстрани скоро потънах в четене, анализи и записки на идеите си. Когато помолих Матю за нещо, с което да затисна страниците на книгата, докато пиша на клавиатурата, малко се разсеях. Той порови наоколо и намери бронзов медал с изображението на Луи XIV и малка дървена обувка, която твърдеше, че принадлежала на германски ангел. Не искаше да ми ги даде, докато не представех доказателства, че ще ги върна. Накрая се задоволи с няколко целувки.
„Aurora Consurgens“ е един от най-красивите текстове в алхимичната традиция, разсъждение върху изобразената като жена Мъдрост, както и анализ на химичната съвместимост на противоположните природни сили. Текстът в екземпляра на Матю бе почти идентичен с копията, които бях виждала в Цюрих, Глазгоу и Лондон. Но илюстрациите бяха доста по-различни.
Художничката Бурго Льо Ноар беше истинска майсторка в занаята си. Рисунките й бяха красиви и прецизни. Но талантът й не се изразяваше само в техническото й умение. Изображенията на жените показваха различна чувствителност. Мъдростта на Бурго беше изпълнена със сила, но от нея се излъчваше и мекота. На първата рисунка, където Мъдростта защитаваше с наметалото си въплъщенията на седемте метала, на лицето й бе изписана свирепа майчинска гордост.
Точно както ми бе казал Матю, имаше и две илюстрации, които не бяха включени в нито едно познато копие на „Aurora Consurgens“. И двете бяха в края и бяха посветени на алхимичното сливане на златото и среброто. Първата бе придружен с думи, изречени от женското начало и закодирани по алхимически. То често се изобразяваше като кралица, облечена в бяло и с бродирани луни по роклята, които показваха връзката й със среброто. Бурго бе нарисувала прекрасно, но и ужасяващо същество със сребристи змии вместо коса и лице, засенчено както слънцето засенчва луната. Прочетох придружаващия текст наум, като си превеждах от латински на английски.
Лунната кралица държеше звезда в протегнатата си ръка.