Подухна вятър, който разроши сплетената ми коса и ме обви с мъгла.
Изабо ловко се придвижи до един пилон, който се извисяваше на още няколко метра в небето. Издигна на него назъбено черно знаме, украсено със сребриста змия, захапала опашката си. То се развя и проблесна в мрачния ден. Изплющя по външния край на каменната стена и Доменико вдигна поглед.
След малко над сграда в селото се развя подобно знаме и се чу биене на камбана. Мъже и жени наизлязоха от къщи, барове, магазини и офиси и извърнаха лица към Сет-Тур, където се развяваше древният символ на вечността и прераждането. Погледнах Изабо с недвусмислено въпросително изражение.
— Това е гербът на семейството ни и предупреждение към хората от селото да са нащрек — обясни тя. — Вдигаме знамето само когато има чужди сред нас. Обитателите на селото са свикнали да живеят край вампири и въпреки че няма защо да се страхуват от нас, от години постъпваме така. Светът е пълен с вампири, на които не може да се има доверие, Даяна. Доменико Микеле е един от тях.
— Нямаше нужда да ми го казваш. Кой, по дяволите, е той?
— Един от най-старите приятели на Матю — промърмори Изабо, без да откъсва очи от сина си. — Което го прави много опасен враг.
Аз също се вторачих в Матю, който продължаваше да си разменя реплики с Доменико през ясно очертана буферна зона. След бързите размазани движения в сиво и черно венецианецът се върна обратно до кестеновото дърво, на което го бяхме намерили облегнат. Над полето се чу силен пукот.
— Много добре — промълви Изабо.
— Къде е Март? — Погледнах през рамо към стълбището.
— В коридора. За всеки случай. — Изабо не откъсваше зоркия си поглед от сина си.
— Възможно ли е Доменико да се качи и да ми прегризе гърлото?
Изабо извърна черните си блестящи очи към мен.
— Това би било прекалено лесно, скъпа. Първо би си поиграл с теб. Той винаги си играе с жертвите си. И обича да го прави пред публика.
Преглътнах нервно.
— Мога да се грижа за себе си.
— Вероятно, ако имаш толкова силна дарба, колкото Матю предполага. Вещиците могат да се предпазват, знам го от опит. Трябват им съвсем малко усилия и кураж — каза Изабо.
— Какво е това Паство, за което спомена Доменико? — попитах.
— Съвет от деветима — по трима от всяка от общностите на демоните, вещиците и вампирите. Създаден е по време на Кръстоносните походи, за да ни предпазва от човешките същества. Бяхме невнимателни и се набъркахме прекалено много в политиката и другите им лудости. — Изабо изглеждаше огорчена. — Амбицията, гордостта и алчни същества като Доменико, които никога не са доволни от съдбата си и все искат повече — ето това ни накара да създадем правила.
— И се съгласихте с определени условия? — Беше истинска лудост някакви обещания, дадени от свръхестествените същества през Средновековието, да имат влияние върху Матю и мен.
Изабо кимна. Вятърът поде няколко кичура от тежката й коса и ги развя край лицето й.
— Събиранията ни бяха прекалено забележими. А когато се намесихме в делата на човешките същества, те станаха подозрителни към интелигентността ни. Бедните същества нямат толкова бърза мисъл, но пък не са и съвсем глупави.
— Под събирания нямаш предвид вечери и танци, нали?
— Никакви вечери и танци, нито целувки и песни — отвърна натъртено Изабо. — А това, което следва след танците и целувките, също е забранено. Преди да се съгласим с правилата, бяхме прекалено самоуверени. Бяхме и повече на брой, и все свикнали да си взимат каквото им се прииска, без да мислят за цената.
— И какво още включва това обещание?
— Никаква политика и никаква религия. Имаше прекалено много свръхестествени същества принцове и папи. Стана много трудно да преминаваме от живот в живот, след като хората започнаха да записват историята си. — Изабо потръпна. — За вампирите бе почти невъзможно да имитират убедително смъртта си и да преминат нататък, без разни хора да си пъхат носа в живота им.
Хвърлих поглед към Матю и Доменико, които още разговаряха край крепостната стена на замъка.
— Значи — започнах да броя на пръсти — никакви смесвания между различните видове същества. Никаква кариера в човешката политика и религия. Нещо друго? — Очевидно ксенофобията на леля ми и яростното й противопоставяне на моето обучение по право произлизаха от неправилното й разбиране на това старо споразумение.