Тримата вампири се взираха в мен, усещах го.
— Е — наруших тишината аз, — да чакаме ли още пратеници на Паството?
Матю стисна устни.
— Не.
Отговори с една дума, точно тази, която исках да чуя. През последните няколко дни си бях починала от внезапните промени в настроението му и почти бях забравила колко плашещи можеха да бъдат. Следващите му думи убиха и последната ми надежда, че последното му избухване щеше да премине бързо.
— Няма да има повече пратеници от Паството, защото няма да нарушаваме правилата. Ще останем още няколко дни, след това ще се върнем в Оксфорд. Ти съгласна ли си, маман?
— Разбира се — отвърна веднага Изабо. И въздъхна с облекчение.
— Ще оставим знамето вдигнато — продължи Матю с делови тон. — Селото трябва да знае и да е нащрек.
Изабо кимна, а синът й отпи пак от виното. Аз се взирах първо в единия, а след това в другия. Никой от тях не отговори на мълчаливата ми молба за повече информация.
— Отведе ме от Оксфорд само преди няколко дни — обадих се, след като никой не отвърна на безмълвното ми предизвикателство.
Ледените очи на Матю се насочиха към мен.
— А сега се връщаш обратно — каза той с равен глас. — Междувременно никакви разходки извън стените на замъка. Никаква езда. — Хладината му ме плашеше повече от думите на Доменико.
— И? — предизвиках го да продължи.
— Никакви танци повече — заяви Матю и от хладния му тон разбрах, че забраната тегне и над още дейности от този вид. — Ще спазваме правилата на Паството. Ако спрем да ги дразним, ще насочат вниманието си към по-важни проблеми.
— Разбирам. Искаш да се правя на мъртва. А ти ще се откажеш от работата си и от Ашмол? Не го вярвам. — Станах и тръгнах към вратата.
Матю ме хвана грубо за ръката. Бързината, с която стигна до мен, беше против всички закони на физиката.
— Седни, Даяна. — Гласът му беше груб като докосването, но почувствах странно задоволство, че той изобщо показва някаква емоция.
— Защо се предаваш? — прошепнах.
— За да избегна риска да се разкрием пред човешките същества и за да запазя живота ти. — Дръпна ме обратно към дивана и ме бутна на възглавниците. — В това семейство няма демокрация, особено в такива тежки времена. Когато ти кажа да направиш нещо, ще се подчиниш без колебание и въпроси. Ясно ли е? — Изглеждаше суров и строг, не търпящ възражения.
— Или какво? — Нарочно го провокирах, но надменността му ме плашеше.
Той остави виното си и пламъчетата от свещите заиграха в кристалната чаша.
Почувствах, че пропадам, този път във вода.
Езерото се превърна в капка, капката — в сълза, блеснала на бледа буза.
Страните на Сара бяха покрити със сълзи, очите й бяха зачервени и подути. Ем беше в кухнята. Когато дойде при нас, стана ясно, че също е плакала. Изглеждаше съкрушена.
— Какво? — попитах и страхът сви стомаха ми на топка. — Какво е станало?
Сара избърса очите си, пръстите й бяха изцапани с билки и подправки, които използваше в магиите си.
Пръстите й се удължиха, петната по тях изчезнаха.
— Какво? — попита Матю с ярост в погледа. Бледите му пръсти избърсаха една мъничка кървава сълза от също така бледата му буза. — Какво е станало?
— Вещици. Хванали са баща ти — каза Изабо с треперещ глас.
Видението изчезна и аз потърсих с поглед Матю. Надявах се да видя в очите му обичайната сила, която да ме спаси от объркването ми. Когато погледите ни се срещнаха, той се приближи и се надвеси над мен. Но нямаше и следа от познатото спокойствие, което преди ми носеше присъствието му.
— По-скоро бих те убил със собствените си ръце, отколкото да позволя на някой да те нарани. — Думите заседнаха в гърлото му. — А аз не искам да те убивам. Затова, моля те, прави каквото ти казвам.
— Значи това било? — попитах, когато успях да проговоря. — Ще се подчиним на някакво остаряло, тесногръдо споразумение, направено преди почти хиляда години. Точка по въпроса.
— Не бива да привличаш вниманието на Паството. Нямаш контрол над магиите си и не знаеш каква е връзката ни с ръкописа на Ашмол. В Сет-Тур може и да си защитена от Питър Нокс, Даяна, но и преди съм ти казвал, че не си в безопасност около вампири. Никое топлокръвно същество не е. Никога.
— Ти няма да ме нараниш. — Въпреки случилото се през последните няколко дни бях напълно сигурна в това.