— Шшт — прошепна Изабо и отметна косата от лицето ми. — Това ще те стопли. Трябва да те стоплим.
Март стоеше на стража от единия край на ваната, а Изабо от другия. Шептеше ми успокоително и припяваше тихо под носа си. Мина доста време, преди да спра да треперя.
По едно време Март промърмори нещо на окситански и произнесе името на Маркъс. С Изабо едновременно извикахме: „Не!“.
— Всичко ще е наред. Не казвай на Маркъс какво се случи. Матю не трябва да знае за магията. Не и сега — помолих през тракащи зъби.
— Трябва ни само малко време да те стоплим. — Изабо се мъчеше да изглежда спокойна, но лицето й бе изопнато от тревога.
Топлината бавно започваше да прогонва последствията от вещерската вода в тялото ми. Март непрекъснато доливаше гореща вода във ваната, когато студът в мен я охлаждаше. Изабо грабна един стар съд, който лежеше под прозореца, потопи го във ваната и започна да излива гореща вода върху темето и раменете ми. След като главата ми се стопли, майката на Матю я уви в хавлиена кърпа и ме потопи по-дълбоко.
— Накисни се добре — нареди ми тя.
Март сновеше между спалнята и банята, носеше дрехи и кърпи. Промърмори нещо, като видя, че нямам пижама, а съм си донесла стари дрехи за йога, с които да спя. Нито една от тях не отговаряше на изискванията й за топлина.
Изабо пипна бузите и темето ми с опакото на дланта си и кимна.
Оставиха ме сама да изляза от ваната. Стичащата се по тялото ми вода ми напомни за вещерския потоп, който се бе случил на покрива, затова забих пръстите на краката си здраво в пода, за да устоя на подмолното притегляне на стихията.
Март и Изабо ме увиха в хавлиени кърпи, които досега се бяха топлили до камината и миришеха на дим. В спалнята успяха да ме подсушат, без да оголват и сантиметър от плътта ми. Въртяха ме между кърпите, докато усетих, че тялото ми отново започва да излъчва топлина. Друга хавлия започна да трие главата ми, преди пръстите на Март да сплетат косата ми на плитка. Изабо захвърли мокрите кърпи в едно кресло до камината, очевидно без да се притеснява, че се докосват до старинното дърво и изисканата дамаска.
Вече напълно облечена, седнах и се загледах в огъня. Март слезе долу без да каже дума и след малко се върна с поднос, върху който имаше мънички сандвичи и димяща кана билков чай.
— Яж. Веднага. — Това не беше молба, а заповед.
Поднесох един от сандвичите към устата си и отхапах края му.
Март присви очи при внезапната промяна на хранителните ми навици.
Храната ми се струваше като талаш, но въпреки това стомахът ми къркореше. След като изядох два сандвича, Март пъхна каната в ръцете ми. Нямаше нужда да ми казва да пия. Горещата течност се спусна в гърлото ми и отми солените следи от водата.
— Това вещерска вода ли беше? — Потръпнах при спомена за потопа, който се изля от мен.
Изабо стоеше до прозореца и се взираше в мрака навън. Обърна се и тръгна към дивана срещу мен.
— Да — потвърди тя. — Отдавна не бях виждала подобно нещо.
— Слава богу, че не стана както обикновено — казах тихо и отпих от чая.
— Повечето вещици в днешно време не са достатъчно силни, за да призоват вещерската вода като теб. Могат да правят вълни в езеро или да предизвикат дъжд, ако има облаци. Но не се превръщат във вода. — Изабо седеше срещу мен и ме разглеждаше с искрено любопитство.
Аз се бях превърнала във вода. Когато осъзнах, че това не е обичайно, се почувствах уязвима и още по-сама.
Чу се звън.
Изабо бръкна в джоба си и извади малък червен телефон, който изглеждаше необичайно ярък и високотехнологичен в бледата й ръка и на фона на класическите й дрехи в земни цветове.
— Oui? А, добре. Радвам се, че си пристигнал жив и здрав. — Говореше на английски, за да мога да разбирам и аз. Кимна към мен. — Да, добре е. Яде. — Изправи се и ми подаде телефона. — Матю иска да говори с теб.
— Даяна? — Едвам чувах гласа му.
— Да? — Не смеех да говоря много, защото се боях, че от устата ми ще излезе и нещо друго освен думи.
Той въздъхна с облекчение.
— Просто исках да се уверя, че си добре.
— Майка ти и Март се грижат страхотно за мен. — И не наводних замъка, помислих си.
— Гласът ти звучи уморено. — Разстоянието между нас го караше да се тревожи и той улавяше всеки нюанс в тона ми.