— Какво? Богинята на лова не ми дава да ловувам сърната й? — Говореше подигравателно, но очите й бяха любопитни.
— Да — потвърдих веднага с рязък тон.
— И аз не съм съгласна да преследваш сина ми. Видя ли до какво ни доведе това? — Тя скочи от коня.
Пръстите ме сърбяха да се намеся, но не можех нищо да направя, без да застана на пътя на Изабо, докато тя преследваше жертвата си. След всяко убийство очите й ми подсказваха, че не владее напълно емоциите си, нито действията си.
Сърната се опита да избяга. Почти успя, като се шмугна в един храст, но Изабо умело я подплаши и я изкара на открито. След това умората я победи. Гонитбата им докосна нещо дълбоко в мен. Изабо убиваше бързо, сърната не страда, но трябваше да си прехапя устните, за да не закрещя.
— Ето — каза тя със задоволство, когато се върна на гърба на Фидат. — Вече можем да се връщаме в Сет-Тур.
Без да кажа нищо, обърнах глава към замъка.
Изабо сграбчи юздите на коня ми. По кремавата й блуза имаше малки капки кръв.
— Още ли харесваш вампирите? Още ли мислиш, че ще ти е лесно да живееш със сина ми, щом знаеш, че му се налага да убива, за да оцелява?
Трудно ми беше да свържа Матю и думата „убийство“ в едно изречение. Дали някой ден нямаше да го целуна точно след като се е върнал от лов и да усетя вкуса на кръвта по устните му? А дни като този, който сега прекарвах с Изабо, щяха да се случват постоянно.
— Ако се опитваш да ме уплашиш и да ме накараш да избягам от сина ти, Изабо, трябва да ти кажа, че се провали — отвърнах решително. — Ще ти се наложи да се постараеш още.
— Март ме предупреди, че това няма да е достатъчно да те накарам да размислиш — призна тя.
— И е била права. — Тонът ми бе рязък. — Приключи ли изпитът? Можем ли да се връщаме вече?
Яздехме мълчаливо между дърветата. След като се прибрахме в градината на крепостта, Изабо се обърна към мен.
— А разбираш ли защо не бива да подлагаш на съмнение решенията на Матю, когато ти казва какво да правиш?
Въздъхнах.
— Край на лекциите за днес.
— Да не мислиш, че хранителните ни навици са единственото препятствие между теб и сина ми?
— Изплюй камъчето, Изабо. Защо трябва да се подчинявам на Матю?
— Защото той е най-силният вампир в замъка. Той е главата на семейството.
Взирах се в нея, бях като ударена от гръм.
— Да не би да ми казваш, че трябва да го слушам, защото той е водачът, най-силният мъжкар?
— Да не би да си мислиш, че си ти? — засмя се Изабо.
— Не — съгласих се с нея. Изабо също не беше самката водач. Правеше каквото й каже Матю. Маркъс и Мириам също, както и всеки друг вампир в Бодлианската библиотека. Дори Доменико накрая отстъпи пред него. — Такива ли са правилата на глутницата Дьо Клермон?
Изабо кимна и зелените й очи проблеснаха.
— За твоя безопасност е, както и за неговата и на всички останали. Трябва да се подчиняваш. Това не е игра.
— Разбирам, Изабо. — Губех търпение.
— Не, не разбираш — промълви тя тихо. — И няма да разбереш, докато не бъдеш принудена, точно както те накарах насила да наблюдаваш как убиват вампирите. Дотогава ще ти кажа само това. Някой ден своеволността ти може да ти струва живота, или нечий друг живот. Тогава ще проумееш какво ти казвам в момента.
Върнахме се в замъка в мълчание. Когато минахме покрай царството на Март на долния етаж, тя излезе от кухнята с пиле в ръцете. Спрях се. Март видя малките капки кръв по маншетите на Изабо и затаи дъх.
— Тя трябва да знае — просъска Изабо.
Икономката промърмори тихо нещо грубо на окситански, след това ми кимна.
— Хайде, момиче, ела при мен да те науча да правиш чай.
Сега пък Изабо се разгневи. Март ми даде да пия нещо, и ми връчи чиния с няколко посипани с ядки бисквити. Беше изключено да хапна от пилето.
Намери ми работа за часове напред, накара ме да сортирам билки и подправки на малки купчинки и ми казваше имената им. Преди обяда вече можех да ги различавам по миризма със затворени очи, както и по външен вид.
— Магданоз, джинджифил, лайка, розмарин, салвия, див морков, див пелин, дива мента, ангелика, седефче, вратига, хвойна — сочех аз и произнасях имената им.
— Хайде още веднъж — нареди спокойно Март и ми подаде няколко муселинови торбички.
Разхлабих връзките, изсипах съдържанието на масата и започнах да й рецитирам имената.