— Означава „трудолюбива“. Разбира се, името на майка ти е най-интересно. Ребека означава „пленена“ или „прикована“ — каза Изабо и се смръщи, докато оглеждаше вазата първо от едната страна, а после от другата. — Интересно име за вещица.
— А какво означава твоето име? — попитах нетърпеливо.
— Невинаги съм се казвала Изабо, но Филип обичаше да ме нарича така. Означава „божие обещание“. — Тя се поколеба, взряна в лицето ми, накрая взе решение. — Цялото ми име е Женевиев Мелисанд Елен Изабо Од дьо Клермон.
— Красиво е. — Овладях нетърпението си, разговорът за произхода на имената ми стана интересен.
Изабо леко ми се усмихна.
— Имената не са случайни.
— Матю има ли други имена? — Взех една бяла роза от кошницата и й я подадох. Тя промърмори някаква благодарност.
— Разбира се. Даваме на децата си много имена, когато се прераждат. Но Матю дойде при нас с това име и ние решихме да го запазим. Християнството тогава беше нова религия и Филип смяташе, че е добре един от синовете ни да е кръстен на един от евангелистите — Матей.
— А какви са другите му имена?
— Цялото му име е Матю Габриел Филип Бертран Себастиен дьо Клермон. Себастиен много му подхожда, донякъде и Габриел. Мрази Бертран и не се обръща, ако го наречеш Филип.
— И какво във Филип го притеснява?
— Това бе любимото име на баща му. — Ръцете на Изабо спряха да се движат за миг. — Сигурно знаеш, че е мъртъв. Нацистите го хванаха, когато се сражаваше на страната на Съпротивата.
Във видението ми, в което се бе появила Изабо, тя ми каза, че бащата на Матю е пленен от вещици.
— Нацистите ли, Изабо, или вещиците? — попитах тихо, страхувайки се от най-лошото.
— Матю ли ти каза? — Тя изглеждаше шокирана.
— Не. Появи се в едно от виденията ми вчера. В него ти плачеше.
— Вещиците и нацистите убиха Филип — изрече тя след дълго мълчание. — Раната е прясна и болезнена, но с времето ще заздравее. Години след като той си отиде, ловувах само в Аржентина и Германия. Така запазих разсъдъка си.
— Съжалявам, Изабо. — Думите ми бяха не на място, но пък от сърце. Майката на Матю сигурно усети искреността ми, защото ми се усмихна колебливо.
— Вината не е твоя. Не си участвала.
— А какви имена би ми дала, ако зависеше от теб? — попитах тихо и й подадох още едно цвете.
— Матю се оказа прав. Ти си само Диана — каза тя, като отново произнесе името ми на френски, но както винаги, с ударение на първата сричка. — Нямам други имена за теб. Ти си това име. — Сетне посочи към вратата на библиотеката. — Телефонът е там.
Седнах на бюрото в библиотеката, светнах лампата и набрах номера в Ню Йорк с надеждата, че Сара и Ем са си у дома.
— Даяна — обади се Сара с облекчение. — Ем позна, че си ти.
— Извинявай, че не ти се обадих снощи. Случиха се много неща. — Взех един молив и започнах да си играя с него.
— Искаш ли да ми разкажеш? — попита Сара. За малко да изпусна слушалката. Леля ми настояваше да говорим, тя никога не молеше.
— Ем там ли е? Не ми се разказва два пъти.
Ем вдигна другата слушалка и чух топлия й успокояващ глас.
— Здрасти, Даяна. Къде си?
— С майката на Матю близо до Лион.
— Майката на Матю? — Ем се интересуваше от генеалогия, не само своята собствена, но и на всеки друг.
— Изабо дьо Клермон. — Направих всичко възможно да го произнеса с дълги гласни и преглътнати съгласни. — Тя е голяма работа, Ем. Понякога си мисля, че тя е причината хората така да се страхуват от вампирите. Все едно е излязла от приказка.
Последва мълчание.
— Да не би да казваш, че си с Мелисанд дьо Клермон? — попита напрегнато Ем. — Изобщо не се сетих за семейство Дьо Клермон, когато ми спомена за Матю. Сигурна ли си, че името й е Изабо?
Смръщих се.
— Всъщност първото й име е Женевиев. Мисля, че едно от много й имена е Мелисанд. Но предпочита да я наричат Изабо.
— Внимавай, Даяна — предупреди ме Ем. — Мелисанд дьо Клермон е прочута вампирка. Преследва вещиците и изпи кръвта на половината Берлин след Втората световна война.
— Има причина да ги мрази — изтъкнах, докато разтривах слепоочията си. — Учудена съм, че изобщо ме пусна в дома си. — В подобна ситуация, ако вампири бяха отговорни за смъртта на родителите ми, аз не бих била толкова великодушна.