Легнах на едната си страна и забелязах, че не носи амулета от Витания.
— Къде е пилигримският ти медальон? — Давах му идеална възможност да ми разкаже за Рицарите на Лазар, но той не се възползва от нея.
— Вече не ми трябва — отвърна той и ме разсея, като започна да навива кичур от косата ми на пръста си и да се опитва да целуне чувствителната плът зад ухото ми.
— Разкажи ми — настоях аз и се отдръпнах леко.
— После — каза той и устните му се плъзнаха от шията към рамото ми.
Тялото ми саботира всички по-нататъшни опити за сериозен разговор. И двамата действахме инстинктивно, докосвахме се през дрехите и усещахме малките промени, които обещаваха още по-голямо удоволствие — потръпване, настръхване, тихи стонове. Когато станах по-настоятелна и посегнах да докосна голата му плът, Матю ме спря.
— Не бързай. Има време.
— Вампири — беше всичко, което успях да кажа, преди да ми запуши устата с целувка.
Все още бяхме вътре в балдахина, когато Март влезе в стаята. Остави подноса със закуската на масата, като нарочно тракаше повече от необходимото, и хвърли две дървета в камината с усърдието на гюлетласкачка. Матю надникна навън, обяви, че утрото е прекрасно, а аз — великолепно.
Икономката отговори нещо на окситански и си тръгна, като си тананикаше под носа. Той отказа да ми преведе песента, като се оправда, че текстът бил прекалено вулгарен за деликатните ми уши.
Тази сутрин, вместо кротко да ме гледа как ям, Матю се оплака, че е отегчен. Направи го с палаво пламъче в очите, сложил нетърпеливо ръце на кръста.
— След закуска ще отидем да пояздим — обещах му аз, докато хапвах от яйцата и ги преглъщах с горещия чай. — Работата ми може да почака.
— Ездата няма да оправи положението — изсумтя Матю.
Целувките обаче разсеяха апатията му. Устните ми се подуха и когато той най-накрая каза, че е време да излизаме на езда, имах много по-добра представа как точно работи нервната ми система.
Матю слезе долу да се преоблече, докато аз си взимах душ. Март се качи, за да отнесе подноса, и аз й съобщих плановете си за деня, докато си сплитах косата на дебела плитка. Очите й се разшириха от учудване, но се съгласи да прати пакет със сандвичи и бутилка вода, които Жорж да сложи в джоба на седлото на Ракаса.
Не ми оставаше нищо друго, освен да уведомя и Матю.
Той си тананикаше, седнал зад бюрото си. Тракаше по клавишите на компютъра си, като от време на време преглеждаше съобщенията на телефона си. Вдигна поглед и се усмихна широко.
— Ето те и теб — каза. — Вече си мислех, че трябва да идвам да те спасявам от удавяне.
Желанието се разля по цялото ми тяло и коленете ми омекнаха. Чувството се усилваше и от осъзнаването, че това, което се канех да кажа, щеше да изтрие усмивката от лицето му.
Моля се само да постъпвам правилно, прошепнах на себе си и поставих ръце на раменете му. Матю килна глава назад и я опря в гърдите ми. След това отново ми се усмихна.
— Целуни ме — нареди ми той.
Изпълних желанието му без дори да се замислям, очарована от хармонията между нас. В книгите и филмите всичко бе толкова по-различно, там любовта се представяше като нещо напрегнато и трудно. Обичта ми към Матю приличаше повече на пристигане в пристанище, отколкото на излизане в буря.
— Как го правиш? — попитах го, като поставих длани на лицето му. — Струва ми се, че те познавам от цяла вечност.
Матю се усмихна щастливо и върна вниманието си към компютъра. Затвори всички програми. През това време аз вдъхвах пикантния му аромат и приглаждах косата му.
— Много е приятно — промърмори той и се притисна към ръката ми.
Време бе да съсипя деня му. Клекнах и опрях брадичка на рамото му.
— Заведи ме на лов.
Всяко мускулче по тялото му се стегна.
— С това шега не бива, Даяна — каза той с леден глас.
— Не се шегувам. — Брадичката и ръцете ми останаха на раменете му. Той се опита да се отдръпне от мен, но аз не му позволих. Макар да нямах куража да застана лице в лице с него, нямаше да му дам да избяга. — Трябва да го направиш, Матю. Трябва да се увериш, че можеш да ми имаш доверие.
Той скочи на крака и не ми остави друг избор, освен да отстъпя назад и да го пусна. Отдалечи се и едната му ръка се стрелна към мястото, където висеше медальонът от Витания. Не беше никак добър знак.